— Аз съм приемник на пророка Мохамед, този мой голям приятел е приемник на цар Давид.
Реш-галута се ползувал с най-голямо уважение и сред мюсюлманите. Когато тръгвал нанякъде, бързоходци тичали пред него и викали:
— Сторете път за нашия господар, сина Давидов!
И целият народ падал ничком пред него като пред самия халиф.
Този живописен разказ направи силно впечатление на Йеуда. Но Бенямин продължи:
— Впрочем реш-галута говори и за тебе, дон Йеуда. И на Изток знаят, че ти си се отказал от високия си пост в Севиля, за да помагаш от Толедо на своите събратя.
И заключи:
— Ето на, тринадесет години пътешествувах по цял свят, а онова, което най-много заслужавало да се види, намерих, когато се завърнах тук, в непосредствена близост.
Тия думи на раби Бенямин, който бе независим човек и нямаше причини да го ласкае, стоплиха сърцето на Йеуда, а това, че бяха казани в присъствието на неговия приятел Муса, още повече увеличи радостта му.
Сега той се почувствува като истински окер-арим, като човек, който може да вдига цели планини, и вече не се боеше да използува безогледно властта си. Тъй като кралят остана в Бургос по-дълго, отколкото се очакваше, той издаде на своя глава опасни разпореждания. Напук на враждебните прелати и барони назначи на доходни длъжности много от франкските бежанци; един човек на име Натан от Немур, по-рано пътувал из Кастилия, той въздигна в баи, управител на Сурита.
Настъпи празникът Пурим, денят, в който евреите празнуваха спасението на своя народ от най-страшна беда, благодарение на царица Естер. Злодеят Аман, любимецът на цар Артаксеркс, възнамерявал да изтреби всички евреи от града Суза и от цялото персийско царство, защото евреинът Мардохай уязвил неговото честолюбие. Ала племенничката и питомката на Мардохай, девойката Адаса, наречена Естер, срещнала благоволение в очите на царя; той я направил своя царица и тогава по указанията на чичо си Мардохай тя се заела да осуети плановете на Аман. При все че под страх на смъртно наказание никой не бивало да се явява непризован пред очите на владетеля, тя пристъпила пред Артаксеркс и го замолила да пощади народа в. И царят, трогнат от хубостта и от разума и, свел скиптъра си над нея, помилвал и нея, и народа й, а злодея Аман предал в ръцете на евреите. Тогава те го обесили на бесилото, приготвено от него за Мардохай, обесили и десетимата му сина и избили всичките си врагове в сто и двадесетте и седем страни, подвластни на цар Артаксеркс.
В еврейския календар на празниците има дни, припомнящи за по-големи събития, ала нито един от тях правоверните евреи не чествуват с толкова буйни веселия, както този паметен ден. На него те уреждат пищни пирове, изпращат си един другиму подаръци, отпускат щедри помощи за бедните, устройват представления, танци и хазартни игри. И главно, четат с тържествуващи жестове и с весели възгласи книгата, в която е рая казано за това удивително спасение — книгата Естер.
През тия дни и дон Йеуда, който обичаше празненствата, събра в своя кастильо много гости, за да чуе заедно с тях пищния разказ в книгата Естер, да яде и да пие заедно с тях, да гледа игри и да се наслаждава на умни и глупави разговори.
Тия приказни събития, за които се разказваше в книгата Естер, трябва да се бяха случили през три хиляди и четиристотната година от сътворението на света; сега бе четири хиляди деветстотин и петдесетата, и година след година у десетки, стотици хиляди евреи тая история будеше възвишени чувства. Ала сигурно през всичките тия времена малцина бяха изпитвали от нея толкова ведра радост, каквато вълнуваше сега дон Йеуда. Изпитанията и победите на Мардохай и Естер бяха и техни — негови и на неговата Рахел. Кой можеше да почувствува по-дълбоко от него смелостта и смъртния страх на Естер, когато пристъпва пред царя? Кой можеше да изпита по-силно от него насладата от ликуването на Мардохай, когато врагът му Аман е принуден да върви пред него из целия град, да води царския жребец, на който е яхнал той, и да вика: „Тъй става с човека, когото царят желае да почете!“ А когато стигнаха до края на книгата, гдето царят въздига Мардохай в пазител на своя печат, Йеуда тържествуващ почувствува гербовия печат върху собствената си гръд и със задоволство погледна тримата франкски бежанци, които беше поканил в дома си за отпразнуването на тоя ден.