Алфонсо подозираше, че зад това писмо се крие доня Леонор или архиепископът. Ала не се ядоса, чувствуваше своята независимост и превъзходство. Той притежаваше своя вътрешен глас и този глас му заповядваше: „Не изпъждай още евреина. Може би някога по-късно.“
Почтително отговори на кардинала, че сам той се чувствува угнетен, загдето толкова дълго време прибягва до помощта на един съветник, който не е угоден на светия отец. Но че единствено помощта на тоя Ибн Езра му е дала възможност да започне подготовката си за кръстоносния поход срещу мюсюлманите. Щом като извоюва победите и следователно не се нуждае повече от способностите на евреина, той щял да се вслуша във волята на светия отец, тъй както подобава на предан син.
Големият оратор кардинал Грегорио произнесе проповед в катедралата. Още преди столетия, много преди останалия християнски свят, жителите на този полуостров били започнали войната против мюсюлманите. Ала сатаната посял раздори между кралете и те вдигнали мечовете си едни срещу други вместо против общия християнски враг. Сега обаче всемогъщият разтърсил сърцата им и Испания щяла да възобнови с нов жар старата борба срещу неверниците. Такава била волята божия!
Смъртта на малкия инфант бе подготвила кастилците, че сега най-сетне войната ще почне, ето защо проповедта на кардинала проникна дълбоко в сърцата им. Вездесъщата възвишеност на църквата бе внушила още от ранно детство в съзнанието им, че земният живот е нещо преходно; сега, при тъй очевидната действителна близост на вечното блаженство, всичко земно изгуби за тях всякаква стойност. Защото, който вземеше участие в похода, получаваше опрощение за всичките си грехове; или щеше да се завърне чист като дете, или пък, дори ако му бе съдено да попадне в плен или да умре, щеше да получи сигурна награда на небето.
Дори ония, които бяха вкусили и ценили изобилието и спокойния, удобен живот на последните благодатни години, не съжаляваха за предстоящата загуба на тия блага, а се стараеха да украсят неизбежното, като си представяха още по-големите радости на рая.
Мъжете, годни да носят оръжие, се стараеха да се освободят от имуществата си; сега човек можеше да закупи на безценица малки имения, работилници и други такива. Затова пък се повиши цената на всичко, необходимо за кръстоносния поход; настъпи време на разцвет за майсторите оръжейници, за търговците на кожи и на реликви. Градинарят Белардо извади колчана и шлема на своя дядо и смаза кожата с масло и мазнина.
Осезаемата близост на войната оживи архиепископа дон Мартин. Сега той винаги носеше под свещеническите си одежди бойните доспехи така, че да се виждат. Забрави гнева си срещу Алфонсо и Галиана и славеше бога, който с таткова твърда ръка бе възвърнал грешника по пътя на рицарската добродетел.
Тъй като му се струваше, че дон Родриго не споделя общото въодушевление, той се зае ласкаво да го увещава. Каноникът призна, че с радостта му от благочестивото начинание постоянно — като капка кръв в чаша вино — се смесвала мисълта за многобройните човешки жертви, които войната сега ще поиска и от Полуострова. На това дон Мартин възрази, че бог бил създал човека именно за схватки и битки.
— Наистина — обясни архиепископът, — той му е дал власт над всички животни, но според волята божия човекът е трябвало най-напред да извоюва тази власт. Или ти смяташ, че дивият бик се е оставил без борба да го впрегнат пред ралото? Бог положително гледа и до днес с благоволение на рицаря, който влиза в борба с бика. Аз, признавам го на драго сърце, най-много от всички слова на Спасителя обичам изречението, което ни предава Матей: „Не мислете, че дойдох, за да донеса мир на земята. Не дойдох, за да донеса мир, а меч.“ — Той повтори тоя стих с оригиналния му текст. — Aλαλ μάχαίαρν — извика весело той и гръцките слова от евангелието прозвучаха много по-звънко и по-бойко от привичните латински: sed gladium.
Това гръмко призоваване към меча се впи болезнено в душата на дон Родриге; опечали го обстоятелството, че не дотам ученият архиепископ си спомняше от първообразния текст тъкмо тия слова. Нямаше да бъде трудно за каноника да противопостави на това едничко евангелско изречение, което славеше войната, множество други, с които благо и величествено се възхваляваше мирът. Ала бог бе поставил сърцето на архиепископа в желязна броня, така че той можеше да чува само онова, което искаше да чува. Дон Родриге печално мълчеше.