Йеуда каза:
— Толедската алхама ще умолява небето да дари твое величество с цялата си милост. И ще постави на твое разположение такава войска, че да не трябва да се срамуваш от християнския свят.
— Най-късно след три дни — съобщи му Алфонсо — ще замина на кон за Бургос. Там не ще имам много време, а още по-малко — когато се завърна тук. Бих желал още отсега да дам разпорежданията си за в случай че въпреки вашите молитви и въпреки вашите войници господ ми изпрати християнска смърт през време на битките. Приготви документите ти, така че за мен да остане само да ги подпиша.
— Слушам те, господарю — каза Йеуда.
— Искам — заяви кралят — да запиша на името на доня Рахел имоти, които да й осигуряват доход от най-малко три хиляди златни мараведи годишно. А титлите и правата на освободеното сега графство и град Олмедо искам да прехвърля на нашия малък Санчо.
Йеуда стисна устни, помъчи се да диша спокойно. Смел и царствен бе жестът на дон Алфонсо. Йеуда си представи как неговият внук израства като граф Олмедо, представи си как кралят му дава и други звания и владения, може би дори титлата инфант на Кастилия. Пред мисления взор на Йеуда изплува безсмислената, прекрасна мечта как неговият внук, принц от рода на Ибн Езра, става крал на Кастилия.
Видението се разнесе. От онзи миг, когато беше научил за смъртта на крал Хенри, той знаеше, че едва сега за него удря часът на най-тежката борба. Каза:
— Твоето великодушие е наистина кралско великодушие. Но законът забранява да се въздигат нехристияните в ленни владетели на графства.
Алфонсо, сякаш между другото, отвърна:
— А нима смяташ, че ще кръстя сина си чак когато се върна от война? Ще наредя Санчо да бъде кръстен утре.
Йеуда си припомни предписанието на раби Товия: „По-добре да приемете смъртта всички, отколкото да отдадете един-единствен измежду вас на друга вяра.“ И си припомни стиха от писанието: „Който отдаде макар и само едно от децата си на идолопоклонците, трябва да умре.“ Каза:
— Говорил ли си с Рахел, господарю?
— Ще й го съобщя днес — отвърна Алфонсо. — Но ако предпочиташ, можеш да й го кажеш ти.
Дълбоко в сърцето си Йеуда се молеше: „На твоята помощ се уповавам, Адонай. Уповавам се, Адонай, на твоята помощ.“ Той каза:
— Ти си потомък на бургунските херцози и на Тотските крале, дон Алфонсо, но доня Рахел е от рода на Ибн Езра, а той води началото си от дома на цар Давид.
Алфонсо тропна с крак.
— Престани с тия глупави брътвежи! — кресна му той. — Знаеш не по-зле от мен, че не мога да имам син евреин.
— И Христос е бил евреин, господарю — отвърна Йеуда тихо, сподавяйки своята ненавист.
Алфонсо преглътна. Безсмислено бе да спори с Йеуда за вярата. Сам той ще каже на Рахел, че детето утре ще бъде кръстено. Но тя беше още много слаба и при все че Йеуда преувеличаваше вътрешната й съпротива, кръщението на детето щеше да я разтревожи много, може би дори да заплаши здравето й.
— Заповядай да изготвят грамотите тъй, както ти наредих — обърна се той повелително към Йеуда. — И знай: синът ми ще бъде кръстен, преди да потегля на война. Добре ще сториш, ако използуваш целия си разум, за да подготвиш доня Рахел.
Йеуда си отдъхна. Засега кралят щеше да замине за Бургос. Беше спечелено време. Бяха спечелени седмици. Мъчително време ще бъде то. Сега вече той знаеше, че за краля е страшно важно да не потегли на война, без да е кръстил детето. Но беше спечелено време и неговият бог, който го бе дарил с толкова милости ще му укаже изход и сега.
Сякаш отгатнал мислите му, Алфонсо каза:
— И дори да не ти хрумва да ми изиграеш пак някоя от лошите си шеги, докато съм в Бургос. Не искам да тревожа Рахел, докато е толкова слаба. Но и самият ти не се опитвай да я уговаряш със заплахи или с обещания. До завръщането ми моят син ще остане така, както е: още нехристиянин, но в никакъв случай евреин.
— Да бъде тъй, както искаш ти, господарю — рече Йеуда.
Стояха един срещу друг и се измерваха враждебно и подозрително.
— Нямам ти вяра, мой Йеуда — каза му право в лицето Алфонсо. — Трябва да ми се закълнеш.
— Готов съм, господарю — каза Йеуда.
— Но клетвата трябва да бъде страшна — продължи Алфонсо, — инак не ще те обвърже.
Хрумна му нещо жестоко. Имаше една стара клетва, която евреите трябваше да полагат по времето, когато той бе още момче — една нелепа и страшна формула, Е която те призоваваха — върху себе си всички злини, в случай че нарушеха думата си. По-късно, по молба на евреите и по настояване на дон Манрике, той бе отменил тая формула. Не си спомняше текста буквално, но знаеше, че клетвата беше гнусна, заплашителна и същевременно нелепа.