Лицето на дон Алфонсо сияеше от щастие и възбуда; тия горди, звънки стихове отговаряха напълно на чувствата му. От тях звучеше ненавистта на истинския рицар към паплачта от търговци и банкери, яростта, която сам той, Алфонсо, често бе изпитвал, бивайки принуден да се пазари със своя Йеуда и да губи драгоценното си кралско време. Този Бертран бе негов брат.
— Чуй, благородни Бертран — каза той. — Не искаш ли да воюваш рамо до рамо с мен? Ще ти дам ръкавицата на рицарското поръчение и ще имаш добър дял от плячката ми.
Бертран се засмя със своя весел, зловещ смях.
— Щедростта, с която възнагради няколкото стихчета, съчинени от мен в твоя чест — отвърна той, ми показа великодушието ти, господарю. Възнамерявах да ти посветя един истински сирвент.
— И тъй, ще дойдеш ли с мен, Бертран? — запита кралят.
— Аз съм васал на крал Ричард и съм длъжен да служа нему — отвърна Бертран, — но ще запитам благородната дама Елинор.
И я запита.
— Отново ли сменяш господаря си? — каза Елинор.
Старата владетелка и старият рицар се погледнаха весело и тя каза:
— Добре, остани при Алфонсо. Аз ще се застъпя пред моя Ричард.
Елинор не искаше да напусне Бургос, докато не бъде разработен подробен военен план, в който да се разграничават точно правата и задълженията на двамата крале.
На няколко пъти Алфонсо и Педро се бяха обръщали към нея с молба да им отстъпи няколко отреда от изпитаните си наемници, брабасоните и котероните. Но Елинор не искаше дори да чуе.
— Вие си имате достатъчно, момчета! — отхвърляше молбите им тя. — Мислите ли, че щях да държа моите скъпи наемници, ако не ми бяха тъй насъщно необходими, за да плаша с тях бунтовните си барони? Понякога не ме хваща сън, като не знам с какво ще им платя.
— Но нали в целия християнски свят казват: „Къде ще намериш пари, ако не в Шинон“? — възрази дон Алфонсо.
— Тая глупава поговорка — отряза го Елинор — пуснаха в ход евреите на покойния ми Хенри, за да повишат кредита му. Така или иначе, аз поне пари Шинон не намерих. Затрудних се дори, докато успях да уредя сметката за погребението на моя Хенри. Няма що, скъпи мои! Ще трябва да оставите на старата жена малко войници, за да си пази кожата.
Военният план се градеше върху предложението, че при известни обстоятелства няма да се воюва с халифа Якуб Алмансур. Силни племенни водачи се бунтуваха по източната му граница, а се носеха и слухове, че не бил добре със здравето. Следваше да се предполага, че той ще използува всеки що-годе основателен предлог, за да изостави своите емири в Андалус на собствените им сили. Но имаше едно: и халифът, също като султан Саладин, в никакъв случай нямаше да се примири, ако бъде нарушен някой договор, а досадното примирие между Алфонсо и Севиля бе налице. Така че на първо време Кастилия трябваше да остане неутрална. Затова пък Арагон, който не бе обвързан с никакъв договор, в най-близко време щеше да намери предлог да нахлуе в мюсюлманска Валенсия и много скоро след това да се обърне за военна помощ към Кастилия. И ако поради това войната се разпростреше и върху Кордова и Севиля, навярно нямаше да бъде трудно да убедят халифа, че в случая не се отнася до злоумишлено нарушение на примирието.
Алфонсо роптаеше, задето славата на първия удар ще се падне на младия дон Педро, но отстъпи пред основателните доводи на старата кралица и се задължи в никакъв случай да не предприема нападение срещу Кордова и Севиля, преди Арагон да е поискал военна помощ. Дон Педро от своя страна обеща да поиска такава помощ най-късно до половин година и да постави тогава внушителните си военни сили под върховното командуване на дон Алфонсо.
Благородната дама Елинор не се задоволи само с това. Опасяваше се, че ревност или пък зле разбран рицарски дълг биха могли да подведат Алфонсо или Педро да нарушат договора; в края на краищата един такъв пакт бе само мастило върху животинска кожа, кръвта, която струеше през човешките сърца, беше по-силна. Ето защо тя повика при себе си двамата крале и жените им и с кратко, пламенно слово обясни въз основа на обстойно разработения военен план какво трябва да прави Алфонсо, какво дон Педро и какво не бива да правят. Сетне тържественият и тон придоби добродушна нотка и като ги заплаши дяволито с пръст, каза:
— Знам, че и двамата все още сте склонни да си създавате неприятности. Но в тая голяма и важна война не можете да си позволявате подобни прищевки. Като свърши тя, дразнете се помежду си, колкото ви душа иска. Засега обаче дразнете само мюсюлманите.