Дълбока тишина настъпи, когато принцът завърши. Сред тая тишина проехтя, звучният глас на Бертран дьо Бори.
— Дръзка ли бе речта на тоя там? — запита той на латински.
Преводачът кастилец почтително се приближи към престола, за да започне превода на посланието. Но Алфонсо му махна с ръка.
— Не е необходимо да превеждаш — каза той. — Разбрах всяка дума и ще отвърна на уважаемия посланик тъй, че и той да разбере всяка дума.
Заговори, произнасяйки бавно арабските слова — със злобна насмешка мислеше как ли ще се удиви дон Родриге, като чуе колко е усъвършенствувал арабския си език в Галиана.
— Кажи на твоя повелител, халифа, следното: според мнението на моите учени съветници договорът ми със Севиля е невалиден от момента, когато султанът поруга гроба на нашия Спасител и принуди светия отец да провъзгласи свещената война. Въпреки това аз съблюдавах примирието. Но сега дръзките думи на твоя повелител строшиха печата на тоя договор.
Той се изправи. Стоеше — млад, излъчващ смелост и царственост — и произнесе със звънкия си, безгрижен глас:
— Съобщи на халифа да дойде в Андалус с корабите и с войниците си. На тоя полуостров не ще трябва да се сражава с диви пълчища като тия на бунтовниците по източната му граница. Мъжете, които ще излязат тук срещу него, са опитни воини на всемогъщия бог. Deus vult! — извика той и архиепископът и останалите мощно подхванаха неговия възглас.
Сега ясните сиви очи на дон Алфонсо започнаха да мятат ония буреносни мълнии, от които мнозина се страхуваха и които доня Леонор толкова обичаше.
— А сега, махай се! — извика гръмогласно той на Абул-Асбаг. — Правата ти на посланик те закрилят още два дни. Ако дотогава не си отвъд границата, пази се. И радвай се, че не наредих да откъснат езика, който изговори толкова дръзки думи!
Посланикът бе побледнял, но бързо се опомни. Със слова, в които имаше много достойнство, той замоли негово величество краля да благоволи да му връчи писмено отговора си. Инак повелителят на правоверните щял да помисли, че Аллах е лишил от разсъдък него, посланика.
Избухнал в младежки смях, дон Алфонсо отвърна:
— Добре, ще ти направя това удоволствие.
А когато събранието се разпръсна, задържа при себе си дон Йеуда и му заповяда:
— Ще напишеш писмото ти, и то на най-хубавия арабски език, който знаеш. И да не си посмял да смекчиш нещо от казаното. Ще те пипна. Може би си забелязал, че сега познанията ми по арабски език са доста по-добри. И до моя печат ще поставиш и твоя.
Дон Родриге лежеше на твърдото си легло, обзет от отпадналост и скръб, които изсмукваха всички сили от костите му. Той бе виновен, загдето Алфонсо като непослушно дете беше разбил на пух и прах всичко, изградено с толкова труд и усилия в Бургос. Той, Родриге, щеше да бъде виновен, ако халифът нахлуеше сега с огромните си войски в Испания. Не биваше да предоставя само на Манрике да внушава благоразумие на краля, самият той трябваше да събере своевременно всичките си сили и да говори.
Единствено слабостта и страхът му бяха попречили. Откак бе започнала любовната история между Алфонсо и Рахел, архиепископът непрестанно го бе укорявал, че у него липсва онова яростно негодувание, онази saeva indignatio, която тъй често бе звучала в словата на пророците и на църковните отци. С право го бе корил дон Мартин. Сърцето на Родриге се бе поддало на рицарския, младежки, царствен чар на Алфонсо; проявил бе снизхождение там, където не биваше да има снизхождение и прошка. А през последната седмица беше стоварил още по-голяма вина върху своите плещи. В най-тайните кътчета на душата си беше изпитал радост, че царят бе започнал отново греховния живот в Галиана; надявал се бе, че тъй въпреки всичко началото на войната ще се отложи.