Покориха и по-голямата част от кралството Леон. Напреднаха до река Дуеро. Разрушиха старата славна столица Саламанка. Заеха и големи територии от Португалия. Превзеха свещения, прочут манастир „Алкобаса“. Разграбиха го, избиха повечето монаси. И цяла християнска Испания настъпи глад, мор, нищета. Откак бе започнало освобождението на страната от мюсюлманите, Испания не беше изпадала в толкова бедствено положение, както след безумната битка при Аларкос.
Християнските крале хвърляха цялата вина на Алфонсо. Леон и Навара преговаряха с мюсюлманите. Кралят на Навара стигна дотам, че предложи на халифа съюз срещу останалите християнски владетели. Неговият престолонаследник щял да се ожени за една от дъщерите на Якуб Алмансур, самият той щял да признае халифа за свой сюзерен и да управлява като негов васал всички земи, които мюсюлманите били отнели от другите християнски страни.
И сега, когато вече бе обезпечен откъм север, халифът пристъпи към обсадата на Толедо. От зъбчатите стени на кралския си замък Алфонсо видя как стенобитните машини и обсадните кули са приближаваха бавно, все по-застрашително.
Кастро поиска да му разрешат да иде да защищава собствената си земя, маркграфството Албарасин. Алфонсо не възрази.
— А какво става с наградата, господарю? — запита Кастро.
— Награда за какво? — отвърна Алфонсо.
Доня Леонор беше останала през цялото време в Толедо. Смяташе, че с онова страхотно избухване гневът на Алфонсо се е изчерпил и че сега, когато умът му е напълно зает с войната, споменът за еврейката по-бързо ще избледнее. Наистина той избягваше всякакви лични разговори и се ограничаваше с хладна учтивост, но Леонор беше сигурна, че ще го спечели пак, стига само да изчака достатъчно. Чакаше. Ала сега, когато врагът обсади Толедо, търпението й се изчерпи. Тук присъствието й само пречеше, в Бургос имаха нужда от нея.
Надяваше се тайно, че Алфонсо ще я замоли да остане.
Отиде при него. Вложи силната си воля докрай, за да изглежда млада, хубава. Знаеше, че целият й живот занапред зависи от тая среща.
Съгласно изискванията на куртоазията Алфонсо я заведе до едно кресло, седна срещу нея, погледна учтиво и внимателно бялото й красиво лице. Нейните спокойни, зелени очи се взираха изпитателно в него. Нищо от необузданото и момчешко държане, което тъй силно я бе обайвало, не беше останало в тоя човек; насреща и гледаше сурово мъжествено лице със заострени черти, прорязано от дълбоки бръчки, лице на човек, изпитал много страдания и който едва ли би се поколебал да причини страдание другиму. Ала и тоя Алфонсо тя желаеше с цялото си същество.
Тук, в Толедо, започна Леонор, тя не може да му бъде вече от полза. Най-добре би било да се върне в Бургос, докато това е още възможно, да се грижи там за дъщерите си и да изчака по-нататъшния развой на войната. Оттам щяла да бъде в състояние да преговаря и с разколебаните крале на Леон и Навара.
Много нещо бе научил Алфонсо. Прозираше цялата й душа, целият й вътрешен мир се разстилаше пред него като поле, на което му предстои да води битка. Бе в състояние да й каже с нейните собствени думи какво мислеше и на какво разчиташе. Тя положително смяташе, че с пълно право е отстранила съперницата си от своя път, че това е от полза както за него, тъй и за кралството и че той трябва да го разбере и да й благодари. Тя е млада, красива, той ще я прибере отново в ложето си, а бог ще бъде милостив и тя ще му роди още един престолонаследник. Тя положително мислеше тъй и чакаше той да й предложи да остане. Но криво си беше направила сметката. Дори ако беше напълно сигурен, че тя ще му роди син, той не ще се докосне вече до убийцата на Рахел.
Леонор седеше в креслото стегнато и при все това някак примамливо и спокойно. Чакаше.
— Решението ти ме радва, доня Леонор — отвърна той и се усмихна учтиво с тънките си устни. — Ти ще окажеш голяма услуга на мен и на целия християнски свят, ако отидеш в Бургос и използуваш изпитания си ум за преговори със страхливите крале отстъпници. А и аз ще бъда доволен, като зная, че дъщерите ни са под твоите грижи. На драго сърце ще ти поставя на разположение силна охрана.
Леонор слушаше, преценяваше думите му. Изглеждаше, че страстта му към еврейката е преминала. И ако все пак говореше с нея сега студено и до известна степен подигравателно, сигурно го правеше, защото смяташе за свой рицарски дълг да защити мъртвата. Леонор се чувствуваше достатъчно силна да се бори с покойницата.