Вина, вина! Тежка вина бе стоварил на плещите си той!
Беше се перчил с високото си призвание. Беше се заблуждавал сам, че е пожертвувал дъщеря си за слава на бога. Ала бог бе отхвърлил жертвата му, с всеки изминал ден това ставаше все по-ясно. Очаквал бе, че връзката между Рахел и Алфонсо ще му помогне да засели франкските бежанци в Кастилия; вместо това тая близост забавяше спасителното дело, може би дори щеше да го осуети напълно. Кралят го избягваше, Йеуда не го беше виждал цяла вечност, не можеше дори да му каже молбата, която изгаряше сърцето му.
В такова състояние на духа бе Йеуда, когато парнасът Ефраим отиде при него. Той смяташе за свой дълг да го извести за намерението на раби Товия.
Дон Йеуда бе дълбоко засегнат. Този Ефраим Бар Абба винаги се беше съмнявал в него и сега имаше право да тържествува и грубо да заяви в лицето му, че и раби Товия смяташе за празна приказка обещанието, което бе дал да създаде в Кастилия убежище за преследваните чада на Израил. Вместо да чака напразно него, раби Товия предпочиташе да отведе своите франкски евреи в опасната Германия. И не идваше дори да му го каже сам. Праведникът бягаше от него като от чумав.
— Зная — каза той горчиво и пламнал от срам, — че раби Товия ме презира с цялото си строго, благочестиво, непристорено сърце.
— Ти накара нашия господар и учител Товия да чака твърде дълго — отвърна дон Ефраим. — Понятно е, че сега той се опитва да намери спасение другаде. Зная, че обещанието ти беше искрено, но боя се, че при това начинание божията благословия не е с теб.
Йеуда кипна, загдето Ефраим го укоряваше така открито за неговата самонадеяност. И гневът му помогна да стане находчив.
— Оказа се, че за да издействувам тая привилегия, ми е необходимо повече време, отколкото сам бях очаквал — каза той, — и не се учудвам, че ти си паднал духом. Но не забравяй колко внезапно и зле се промениха нещата. Когато направих предложението си, ставаше дума за хиляда и петстотин или най-много две хиляди преследвани. Сега те са пет или шест хиляди души. Разбирам и двоумението ти: дали бива да се допуснат в страната толкова много просяци.
Той замлъкна за миг, вгледа се в лицето на Ефраим и продължи:
— Но струва ми се, че намерих разрешение на въпроса. Когато прекрачват границата, бежанците чисто и просто не бива да бъдат просяци. Ние трябва да ги снабдим с пари още от самото начало. Струва ми се, че около четири златни мараведи на човек ще бъдат достатъчни.
Ефраим го гледаше втренчено и с недоумение.
— Ти говориш за шест хиляди бежанци! — избухна той с тънкия си глас. — Откъде ще вземеш парите?
Йеуда отговори любезно:
— Имаш право, самичък аз не бих могъл да ги набавя. Но половината от тая сума, около дванайсет хиляди златни мараведи, поставям на разположение аз. За остатъка ми е необходима твоята помощ, господарю и учителю мой Ефраим.
Ефраим седеше пред него дребен, сякаш потънал в многото си топли дрехи. Дръзките мечти и планове на Йеуда го изпълваха с неволно възхищение, удовлетворяваше го и това, че горделивецът се виждаше принуден да прибегне към неговото съдействие. Но как да му помогне? Дванадесет хиляди мараведи! След огромните суми, отпуснати в подкрепа на преследваните, алхамата не можеше да събере още толкова много пари. И така, значи, раби Товия ще поведе благочестиво и безразсъдно своите франкски бежанци към Германия и към тяхната гибел.
Но не можеше така! Дон Ефраим не биваше да допусне това! Тогава не би имал вече нито една щастлива минута. Той трябваше да помогне на Ибн Езра! Трябваше да изстиска тия пари от алхамата.
А може би впрочем — една малка, греховна надежда се зароди в ума на Ефраим, — може би в края на краищата планът на Йеуда все пак ще се провали. Тоя фокусник, престъпник и пророк си въобразяваше, че може да получи всичко от езическия крал, защото му бе отдал за разврат дъщеря си. Ала зле познаваше християните и техните крале той, главозамаяният.
Деловито, с едва доловима насмешка дон Ефраим уточни:
— И така, ако алхамата се задължи да набави необходимия остатък от сумата, ти гарантираш, че ще издействуваш привилегията за заселването на шест хиляди франкски бежанци. Добре ли те разбрах?
Йеуда също така деловито потвърди:
— За шест хиляди бежанци, франкски евреи, трябва да се съберат по четири златни мараведи на човек. Аз от моя страна ще доставя дванадесет хиляди мараведи. Ако алхамата обещае остатъка, тогава аз се задължавам да издействувам кралски едикт, с който ще се разреши на бежанците да се заселят в Кастилия.