— Би трябвало сам да обсъдиш с твоя ескривано какво ще струва войната срещу халифа, господарю — посъветва го дон Манрике.
През цялото време дон Алфонсо беше изпитвал известна боязън, но същевременно и леко щекотливо желание да се срещне с бащата на Рахел. Сега, когато дон Манрике спомена името на Йеуда, той се реши да го повика.
По същото време, когато изпрати херолда в кастильо Ибн Езра, той изпрати вест и на доня Рахел в Ла Галиана, една съвсем кратка вест на арабски, латински и кастилски:
До утре, до утре, до утре.
Получавайки призива на краля, Йеуда си отдъхна с облекчение. Каквото и да донесеше тая среща, щеше да бъде по-добро от чакането.
Стояха един срещу друг и всеки съзираше промени в лицето на другия. Йеуда търсеше и намираше в лицето на варварина черти, които биха могли да привлекат неговата Рахел, а кралят смутен съзираше в образа на евреина черти, които му напомняха за неговата любима.
— Струва ми се, мой ескривано — започна дон Алфонсо с малко принудена бодрост, — че благодарение на твоята грижовност ние сега хубавичко благоденствуваме и по-добро от това изобщо не може да се желае. И така, аз най-сетне искам да започна войната. Ти беше преценил, че ще бъдат необходими двеста хиляди мараведи. Може ли да ги получа?
Дон Йеуда бе подготвен, че ще трябва да изслуша и да отхвърли най-различни глупави приказки, преди да си позволи да пристъпи към своето голямо дело. Ето защо той отговори спокойно:
— Можеш да ги получиш, господарю. Но тогава не ставаше дума за поход срещу халифа, а срещу Арагон.
Може би — макар и да не го признаваше пред себе си — това възражение на неговия министър беше добре дошло за краля. Но той продължи да настоява на своето:
— Нима ако Арагон се осмелява да нападне, аз не бих могъл да сторя същото?
Йеуда възрази:
— Твоят августейши братовчед от Арагон не е подписвал примирие с емира на Валенсия.
Алфонсо мрачно отговори:
— За човека, който допринесе толкова за това нечестиво примирие, би било по-добре да не ми напомня за него.
Лицето на Йеуда остана безизразно.
— Фактите — каза той — си остават факти, независимо от това, дали ги изговаряме, или не. Пък и аз не смятам за вероятно дон Педро да се впусне във войната. Моят братовчед дон Йосеф Ибн Езра е достатъчно смел, за да каже на своя крал и някои неприятни истини. Той ще му напомни, че халифът възнамерява всеки момент да се завърне от Изток в своята столица и че ако Арагон нападне, той навярно ще се прехвърли в Андалусия. Докато е сам, Арагон не може да предприеме похода. А също тъй и Кастилия.
Стиснал здраво устни, дон Алфонсо седеше със смръщено чело. Всеки път се сблъскваше със същия, неизменно същия довод. Войната не беше възможна, докато не се постигнеше примирието с арагонския хлапак.
— Зная, господарю — каза с настойчив глас Йеуда, — колко много жадува сърцето ти за този поход. Нека твое величество ми повярва, че ние с братовчед ми дон Йосеф непрестанно обмисляме как може да се постигне истински мир между нашите августейши монарси.
Недоволството на краля нарасна още повече. Никой Ибн Езра не можеше да постигне примирение с Арагон. Евреинът знаеше това не по-зле от него. Дали не му се присмиваше?
Йеуда прочете недоволството по лицето на краля. Сега не бе благоприятен момент да го моли за допускането на бежанците. Ала той бе дал свята клетва и като мрачен призрак пред него се мяркаше отлъчването му, срокът бе кратък. А можеше ли да знае кога ще види пак краля? Трябваше да говори.
И заговори.
Гневно го слушаше Алфонсо. Ето че лисицата показваше истинския си лик.
— Нали уж до преди малко ме уверяваше, че искаш да ми помогнеш да започна най-сетне моята свещена война? А ето, сега настояваш да допусна в страната си твоите евреи. Казвам ти го направо в хитрото лице: ти искаш да ми попречиш да започна войната. Правиш всичко, за да я осуетиш. Искаш да ми попречиш да се разбера с оня арагонски хлапак. Насъскваш ме срещу Арагон, а братовчед ти насъсква Арагон срещу мене. Вие пълзите, лъжете и мамите като истински лихвари, търгаши и евреи, каквито и сте!
Кралят не крещеше, произнасяше думите тихо и тъкмо това ги правеше още по-заплашителни.
„Все пак не биваше да говоря — помисли си Йеуда. — Но не, трябваше да говоря. Дал съм клетва пред небесата, не мога да не я изпълня.“
Отчаяно каза:
— Несправедливо огорчаваш мен, господарю, а също й братовчед ми. Ние правим всичко, което е по силите ни. Но силите ни наистина не са големи.