Ако още безмълвният й поглед го бе ядосал, то смехът й възбуди целия му гняв. С опасна светлина блеснаха очите под смръщеното му чело.
— Не се смей! — викна й строго той. — Мълчи! Не осквернявай свещената ни война, невернице!
Тя напусна безмълвно стаята.
Два часа по-късно той я търси навсякъде — в сградата и в градината, — а и тя го търсеше. Когато се намериха, той се усмихна смутено като момче, усмихна се и тя, целунаха се.
И едва отделили устните си, тя каза:
— Ако се гневите на някого, не избягвайте близостта му. Потърсете го, поздравете го и му заговорете примирително и без бодлите на резките слова за всичко, което ви гневи у него. Това ще бъде извор на нова любов. „По-добрият от вас ще бъде онзи, който дойде и поздрави пръв.“ Тъй е казано в корана. Ние дойдохме и двамата. Никой от нас не е по-добрият.
Месеци наред Йеуда бе изживявал в душата си мъка, като гледаше как се подхлъзва неговият син в общността на християните. Ала когато Аласар прие кръщението наистина, баща му се вцепени от ужас, сякаш бе станало нещо неочаквано.
Едва сега той можа да съзре пълната мяра на вината си. Той не беше обичал Аласар достатъчно, не го беше обичал така, както Рахел. Аласар бе преживял цялото си детство като мюсюлманин сред мюсюлманите, а сам той — преди още момчето да беше осъзнало какво е всъщност юдейството — го беше изпратил в изпълнения със съблазни двор на християнския крал. Сега неговият син бе станал изменник, продал бе своята принадлежност към избрания народ заради паницата леща на рицарството бе изгубен, пропаднал и с това завинаги изтрит от книгата на ония, които щяха да възкръснат при страшния съд.
Йеуда скърбеше за сина си като за покойник. Седем дни лежа проснат на земята с раздрани одежди.
Дон Ефраим Бар Абба дойде да го утеши. Тръпки побиваха парнаса само като помислеше за дон Йеуда и за жестоката му съдба. Не би могло да го постигне по-страшно наказание за греховете от отстъпничеството на единствения му син. Открай време вероотстъпниците се превръщаха в най-жестоки врагове на евреите и сега младият син на Йеуда бе станал такъв вероотстъпник. Ала дългът повеляваше да се утеши скърбящият, дон Ефраим преодоля отвращението и ужаса си, дойде, приведе се над дон Йеуда и произнесе формулата:
— Слава на теб, Адонай, господи боже наш и справедливи съднико!
И изпрати десетимата най-достойни мъже от алхамата, за да прочетат предписаните молитви.
Не само скръбта по сина, и оня дързък обет да затвори границите на Кастилия за френските бежанци угнетяваше Йеуда. Срокът, който си бе определил под заплахата на голямото отлъчване, изтичаше скоро. А до краля вече не можеше да се доближи. Сега, след като бе откраднал и двете му деца — най-напред девойката, а след нея и сина, — той щеше да избягва още по-усърдно присъствието му.
Настъпиха новогодишните дни, мрачните тържествени дни на Рош Ашана, определени за проверка на съвестта.
Рахел прекара празника при баща си. Той не спомена нито дума за отстъпничеството на Аласар; но тя виждаше колко дълбоко страдание му бе причинило то. У самата нея силният удар от покръстването на брат й само бе укрепил още повече святото и решение да запази своята вяра в бога.
Йеуда призова в дома си един от хората, упълномощени от алхамата, за да протръби с овчия рог, шофара, чийто предупредителен звук бе длъжен да чуе всеки евреин на тоя празник на покаянието. Защото това е денят, когато господ си спомня за всичко, създадено от него, когато съди и определя съдбите на хората. Пронизителният, рязък звук на рога изпълни Рахел с благоговеен трепет и със своята склонност към приказното тя сякаш видя как незрима ръка вписва имената на праведниците в книгата на живота и благоденствията и изтрива имената на злите. Решаването на съдбата на ония, които не бяха нито добри, нито зли, значи, на най-многобройните, се отлагаше до празника на очищението, за да могат да използуват десетте дни за разкаяние.
Следобед, както изискваше обичаят, Йеуда и Рахел отидоха край течаща вода. Отидоха извън града, край реката Тахо. Хвърляха в реката трохи от хляб, хвърляха в реката греховете си, за да ги отнесе тя в морето, и изговаряха думите на Пророка: „Къде има друг бог като тебе, който прощава греха и прощава измяната, който не упорствува вечно в гнева си, защото за него е радост да бъде милостив. Той се смилява над нас, той изтрива вината ни, потапя греха ни в морските дълбини.“