С голямо, непосилно напрежение успя да сподави яростните, просташки думи, които напираха на езика му. Вместо това със сурово, разкривено лице и с ясен, повелителен глас, сякаш говореше на група враждебно настроени грандове, кресна в лицето й сдържаните латински думи:
— Не желая да обсъждам държавни дела в Галиана. Не желая да обсъждам държавни дела с теб.
Обърна й рязко гръб и се отдалечи.
Когато през нощта се опита да иде при нея, тя му обясни, че според обичая жените еврейки спят през тия нощи на покаяние сами. Сега вече гневът му срина всички прегради. Какво, нима той е длъжен да се съобразява с нейните глупави суеверия? Или пък това е нова, коварна уловка, за да го изнуди да подпише указа за нейните евреи? Само заради това ли не иска да го допусне при себе си?
Вперил в нея обезумелия си поглед, той каза заплашително тихо:
— Ти ми поставяш условия, така ли? Аз да пусна в страната си твоите еврейски просяци и тогава ти ще ме пуснеш при себе си тази нощ, така ли? Не ще понеса това. Аз съм господарят тук, в тоя дом и в тая страна!
Тя го гледаше с разширените си сиви очи, изпълнени с тъга и с укор, ужасена и все пак безстрашна. Това го накара да излезе от кожата си. Нахвърли се върху нея, повали я на леглото, сграбчи я грубо, като враг. Тя задъхана се съпротивяваше. Притисна я веднъж, и втори път, задържа я под себе си, сам тежко задъхан, разкъса дрехите й на парцали и я облада тъпо, злобно, насилствено, без удоволствие.
Още през същата нощ тя напусна Галиана. Отиде в кастильо Ибн Езра.
Алфонсо чу как тя напусна замъка заедно с дойката си Саад. Пътят нагоре към скалистия Толедски хълм не бе дългът, но и не беше безопасен през нощта. Той се поколеба, сетне изпрати след нея въоръжен придружител. Човекът не можа да я настигне.
„Тъй й се пада! — мислеше отмъстително Алфонсо. — Тя докара нещата дотам. И добре е, че стана така. Значи, тъй е угодно на небесата. Сега вече нищо не може да ме спре. Сега ще потегля на война срещу мюсюлманите. Тя единствена е виновна, че толкова дълго носих безчестието на плещите си. Хлапакът от Арагон се е излъгал в сметките си. Няма да лентяйствувам, докато той води война с мюсюлманите.“
Когато настъпи утрото, реши да бъде великодушен и да прекара в Галиана още един ден. Може би тя щеше да се върне. Въпреки че смяташе гнева си за справедлив, той искаше да се раздели с нея като приятел. Не биваше да завършва тъй нелепо и грозно едно време, донесло със себе си толкова красота.
Бродеше безцелно из дома и из парка, изпълнен с нервна, неестествена радост. Далила бе пожелала да го предаде на филистимляните, ала той не беше глупак като Самсон, не беше допуснал да отнемат силата му. Хубавият живот тук се беше оказал еспехисмо, мираж, отражение в пустинята, но сега свежият вятър го беше отвял, окръжаваше го здрава действителност.
Застана пред месузата, която тя беше наредила да закрепят на вратата, това бе тръбичка от скъпоценен метал, под застъкления й отвор заплашително се чернееше думата Шадай. Изпита силно желание да откъсне тази езическа висулка, но се боеше, че ще си навлече гнева на нейния бог и се задоволи да разбие с пестник стъклото й. Стъклените парченца разраниха дланта му, тя почна да кърви силно, избърса я, тя продължи да кърви, огледа я, избухна в мрачен смях. Ще има да се опулят ония, които смятаха, че той ще се изнежи. Сега той ще влезе в борбата. Ще размаха славния си меч Fulmen Dei. В благочестива, богоугодна мъжествена борба ще пречисти душата си от всички тия глупави мисли, ще пречисти кръвта си от греховете, от съмненията, от всички тия тежки, замайващи езически блянове.
С престорена непринуденост каза на Белардо:
— Може би няма да мине много, любезни мой, и твоите най-хубави надежди ще се изпълнят. Измъквай кожения колчан и кожения шлем на дядо си. Ще ти дам възможност да ги попроветриш.
Градинарят Белардо изглеждаше по-скоро смутен, отколкото зарадван.
— Готов съм да служа на твое величество с всичко, което имам — каза той, — и то се знае и с кожения колчан на моя дядо. Но нали все пак някои трябва да останат тук и да продължат да работят с лопатата. Или ти искаш градината ти да запустее, господарю?