— Хайде — мрачно додаде треперливият глас. Делагера приклекна рязко на една страна и се извърна във въздуха. Изстреля назад змиевидна ръка.
Сграбчи глезен, докато падаше. Размаханият пистолет мина над главата, удари се в рамото му и изпрати болезнена стрела надолу по лявата му ръка. Дочу се горещо, тежко дишане. Нещо безмилостно смачка панамената му шапка. В непосредствена близост се дочу слабо остро изръмжаване. Той се претърколи, извъртя глезена, сгъна коляно под себе си и рязко дръпна нагоре. В следващия миг пак беше на крака, гъвкав като котка. Отхвърли със сила глезена далеч от себе си. Филипинецът в бежовия костюм тупна тежко по гръб на пода. Подскочи пистолет. Делагера го изрита от малката мургава ръка и той се плъзна под една от масите, филипинецът лежеше неподвижно по гръб, мъчеше се да надигне глава, шапката с елегантно подвита периферия не помръдваше, като залепена за мазната му коса.
В дъното на залата мирно си продължаваше билярдният мач на три джоба. Ако някой бе доловил шума от боричкането, поне не помръдна да провери какво става. Делагера измъкна с рязко движение от задния си джоб къса гумена палка и се наведе. Напрегнатото кафеникаво лице на филипинеца се сбръчка.
— Много има да учиш. Ставай, малкият.
Гласът на Делагера беше леден, но небрежен. Мургавият се изправи тромаво, вдигна ръце, после лявата му ръка се плъзна като змия към дясното рамо. Палката на Делагера я свали с един удар, с безгрижно махване на китката. Онзи изпищя с тънко гласче на гладно коте.
Делагера сви рамене. Устата му се опъна в саркастична усмивка.
— Решил си да ме ограбиш, а? Друг път, жълтурко. Сега съм зает. Разкарай се!
Филипинецът се приплъзна заднишком между масите, привит одве. Делагера прехвърли палката в лявата си ръка, дясната вдигна рязко към дръжката на пистолета си. Остана така, без да откъсва поглед от очите на филипинеца. После се обърна и бързо изкачвайки стъпалата, изчезна.
Мургавият се стрелна напред покрай стената и се пъхна под масата да си търси пистолета.
9
Джоуи Чил, който отвори рязко вратата, държеше очукан пистолет с къса цев. Беше дребен, одрусан от живота мъж, с напрегнато, угрижено лице. Плачеше за бръснене и чиста риза. От стаята зад него се разнасяше остра животинска миризма.
Той свали дулото, усмихна се кисело и отстъпи назад.
— Хайде, ченге. Откога те чакам.
Делагера влезе и затвори вратата. Килна панамената си шапка на темето върху острата си коса и изгледа безизразно Джоуи Чил.
— Да не мислиш, че помня адреса на всеки несретник в града? Трябваше да го взема от Макс.
Дребният изръмжа нещо и си легна в кревата, като пъхна пистолета под възглавницата. Сключи, ръце на тила си и запримигва към тавана.
— Да ти се намира стодоларова банкнота, ченге?
Делагера рязко издърпа дървения стол пред леглото и го възседна с ръце върху облегалката. Извади късата си луличка, бавно я натъпка, загледан с отвращение към затворения прозорец, олющения емайл на рамката на кревата, мръсните, измачкани завивки, умивалника в ъгъла с двата захабени пешкира, провесени над него, към голата тоалетна масичка с половинка джин, цопната върху хотелската Библия.
— Май не смееш да си покажеш носа навън? — попита, но без интерес.
— Търсят ме, ченге. И като ти казвам, че ме търсят, значи яко ме търсят. Защото разполагам с нещо. Струва стотачка.
Делагера бавно, безразлично прибра кесията с тютюна, поднесе запалена клечка към лулата и запафка с отчайваща леност. Дребният върху леглото нервничеше, хвърляше му коси погледи. Делагера бавно изрече:
— Добър доносник си, Джоуи. Не може да ти се отрече. Но сто долара са доста пари за едно ченге.
— Струват си. Ако се интересуваш от убийството на Мар дотолкова, че да искаш да го разрешиш.
Очите на Делагера спряха да се разхождат из стаята, станаха леденостудени. Зъбите му здраво стиснаха мундщука на лулата.
— Слушам те, Джоуи. Ще ти платя, ако си заслужава. Но гледай да си струва — изрече тихо и особено мрачно.
Дребното човече се обърна на една страна и подпря глава на лакътя си.
— Знаеш ли кое е момичето, снимано с Имлей сред разхвърляно спално бельо?
— Знам я по име — рече Делагера с равен глас. — Не съм виждал снимките.
— Стела Ла Мот е измислено име. Истинското е Стела Чил, по-малката ми сестра.
Делагера сплете ръце върху облегалката на стола.
— Дотук добре — отбеляза. — Продължавай.
— Тя го вкара в капана, ченге. Заради няколко грама хероин от едно филипинче с дръпнати очи.
— Филипинче?