— Върнаха ми значката — рече. — Не толкова чиста, колкото беше. Като на всички останали, ако питаш мен. Ще се опитам да я запазя поне в това й състояние.
Прибра я пак в джоба си.
Жената много бавно се надигна и застана пред него. Вирна брадичка и втренчи в посетителя си продължителен, немигащ взор. Лицето й зад ружа по бузите беше гипсова маска.
— Господи, Сам… Започвам да разбирам.
Делагера не я погледна. Очите му се рееха над рамото й към невидима точка в далечината. Заговори неясно, като от разстояние:
— Ами да… Реших, че е жена, защото пистолетът беше с малък калибър, какъвто би използвала само жена. Но не единствено затова. След като се качих на вилата, разбрах, че Дони се е бил обезопасил срещу всякакви неприятности и за един мъж би било доста трудно да го изненада. Но за Имлей при така създалите се обстоятелства не би било трудно да го стори. Мастърс и Ейдж са предположили, че именно той го е извършил, и затова накарали някакъв адвокат да се обади по телефона и да признае от негово име, че той е убиецът, и да обещае Имлей да се предаде на другата сутрин. Затова е било естествено за всеки, който не е знаел, че Имлей е мъртъв, да се хване на въдицата. Пък и никой полицай не би допуснал, че жена ще се сети да прибере гилзите. След като Джоуи Чил ми разказа историята, реших, че може да е Стела Ла Мот. Но когато го заявих пред нея, вече не бях убеден. Беше мръсен номер от моя страна. Донякъде това я уби. Макар че не бих заложил на шансовете й да оцелее в онази компания.
Бел Мар продължаваше да го гледа, без да мига. Лекият ветрец духна кичур от косата й и бе единственото у нея, което помръдна.
Той върна очите си от далечината, погледна я сериозно, пак се извърна. Извади от джоба си връзка ключове и ги хвърли върху масата.
— Три неща ме тормозеха, докато не си ги изясних окончателно. Написаното върху бележника, пистолетът в ръката на Дони, липсващите гилзи. И тогава изведнъж всичко си дойде на мястото. Той не е умрял веднага. Дони беше кораво момче и си е останал такъв до последния дъх… за да защити някого. Почеркът върху бележника беше леко разкривен. Написал го е след това, когато е останал сам, умиращ. Мислел е за Имлей и написването на името му допринесе за объркването на следствието. Сетне е измъкнал пистолета от бюрото си, за да умре с него в ръка. Остават гилзите. След време и те ми се изясниха. Изстрелите са били дадени съвсем отблизо, през бюрото. Гилзите са паднали там и са били до Дони, върху бюрото. Можел е да ги стигне. От пода не би могъл да ги вдигне. На твоята връзка има ключ от кабинета му. Отбих се късно снощи. Намерих гилзите в кутията с пурите му. На никого и през ум не му е минало да ги търси там. В края на краищата намираш само онова, което очакваш да намериш.
Той млъкна и потърка лицето си. След малко добави:
— Дони е направил каквото може… след което умрял. Добре се е справил и аз възнамерявам да го оставя да се измъкне.
Бел Мар бавно отвори уста. От нея излезе неясно мучене, после думи, членоразделни думи:
— Не бяха просто жените, Сам. А типът жени, с които ходеше. — Тя потрепери. — Сега ще сляза в града и ще се предам.
— Не — отсече Делагера. — Казах ти. Искам да му се размине. На началството им харесва случаят такъв, какъвто е. Чиста политика. По този начин градът се отървава от бандата на Мастърс-Ейдж. Дру ще изплува най-отгоре за известно време, но е прекалено слаб, за да се задържи. Така че няма значение… Нищо няма да предприемаш. Ще направиш това, за което Дони е използвал сетните си сили, за да покаже какво иска. Ще стоиш настрана. Сбогом.
Той погледна отново разбитото й лице, много бързо. После се извърна, прекоси зелената площ, подмина езерцето с водните лилии и каменната жаба и покрай стената на къщата стигна до колата.
Пийт Маркъс широко му отвори вратата. Делагера влезе, седна и отметна глава назад, отпусна се и затвори очи. Каза безизразно:
— Карай бавно, Пийт. Главата ми се цепи.
Маркъс потегли, сви в улицата и подкара кротко назад по „Де Нийв стрийт“ към града. Оградената с дървета къща се изгуби зад тях. По-високите най-сетне я скриха окончателно.
Когато се отдалечиха достатъчно, Делагера отново отвори очи.