— Да разбирам ли, че той има спешна нужда от зестрата ми?
Дон Фелипе я погледна колебливо и отговори:
— Кралят има много добро мнение за дон Алонсо, но в момента просто няма възможност да облекчи положението му. Дон Луис получи служба, където може да защитава както бащините си, така и своите интереси. В Западна Индия имаме златни и смарагдови мини, а местната работна ръка е евтина. Дон Алонсо има нужда от малко пари, за да купи кораби, да наеме екипаж и да ги прати в колониите. Нашите колонии са източник на несметни богатства, Мария. Уверявам те, че съм взел всички необходими мерки във връзка с женитбата ти и брачния договор. Ти запазваш семейното имение, но дон Луис получава зестрата ти веднага след сватбата.
— Чичо, татко и аз обичахме откровеността. Никога не сме премълчавали проблемите си. Затова ще ти кажа, че моето разбиране за сделката е следното: моето състояние срещу името и закрилата на дон Луис. Сигурна съм, че ще бъдем подходяща двойка. Ще го видя ли скоро?
— „Санта Изабела“ ще излезе в открито море в сряда. Ще заминеш за Картахена в конвой с испански кораби. Много ни се искаше да те задържим в дома си поне няколко месеца, но следващият конвой за Колумбия ще замине най-малко след половин година и…
— Разбирам.
— В момента дон Алонсо е в Мадрид, така че…
— Така че няма да имам щастието да се срещна и с бъдещия си свекър, преди да замина.
Студенината на тона й не направи впечатление на дон Фелипе.
— Имах желание да те придружа лично до Картахена, но имам неотложни задължения във флотата и в Мадрид. Дон Карлос де ла Коса, извънредният испански посланик, има намерение да извърши инспекция в колониите на Негово величество. Той също ще отплава със „Санта Изабела“ и обеща да те вземе под крилото си. Впрочем, той беше близък приятел на баща ти, виждал те е като дете и е бил поканен на първото ти причастие. Присъствието му на сватбата ти с дон Луис ще облекчи загрижеността ми за благополучието ти. Сигурен съм, че ще му отдадеш дължимото уважение.
Дон Фелипе погледна остро племенницата си и Мария преглътна мъчително. Нямаше нужда да й напомнят за непростимото й поведение. Дори сега потреперваше при мисълта за наказанието на англичанина, за което беше виновна само тя. Споменът за проснатото на палубата окървавено тяло щеше да я преследва цял живот.
Като видя жестокия израз в очите на чичо си, тя потисна порива си да го помоли да изпрати послание до дон Естебан и да поиска милост за провинения роб. Не сега, в присъствието на леля й. Трябваше да намери случай да поговори с чичо си на четири очи, и то колкото се може по-скоро. Англичанинът нямаше никакво време.
Мария сведе поглед и помилва стройната дръжка на чашата си.
— Консуело ще ме придружи, нали?
— Разбира се. Ако ти е необходима още една слугиня…
— Мисля, че сами ще се справим по-добре. В естанцията не живеехме на широка нога. — Тя избърса устни със салфетката си. — А сега ви моля да ме извините. Бих желала да се оттегля.
Дон Фелипе се надигна и учтиво я придружи до вратата.
— Ако ме почакаш малко, ще ти донеса миниатюрата на дон Луис.
Когато й подаде малкото портретче, изрисувано върху слонова кост, Мария усети нарастваща несигурност. Не изпитваше нужда да види образа на мъжа, който скоро щеше да определя живота й.
Дон Луис се оказа представителен млад мъж с тъмна къдрава коса и елегантно подрязана брада. Изискани черти, добре оформен нос, огнени очи, които допълваха излъчването му. Мария се запита дали брадичката под гъстата брада изразяваше слабост, защото в това красиво лице нямаше признаци на сила. Без да съзнава какво прави, тя го сравни с коравите черти на англичанина, с презрително усмихнатата уста и сивите очи, които й се подиграваха дори в мига на страданието…
— Той е… красив мъж.
— Значи си доволна?
Мария промърмори нещо като съгласие, после вдигна рамене.
— Вие изглеждате доволен от избора си, а твърдите, че и баща ми го е одобрил. Ще се подчиня на волята ви.
— Много добре. Запази миниатюрата. Наредих да я нарисуват специално за теб.
Мария спря пред вратата на спалнята си.
— Искам още веднъж да се извиня за случилото се на галерата.
— Да не говорим повече за това. — Тонът му беше леден.
— Знам, че опозорих доброто има на дома Талавера, но по-страшното е, че сторих зло на онзи нещастен гребец.