— Ще се намери ли кой да превежда? За съжаление не владея скованите придворни приказки на доновете.
Екипажът застина в мрачно мълчание. Ричард Норууд се възползва от възможността и излезе напред.
— Ще ми позволиш ли да ти помогна, Франк?
Дрейк го зяпна смаяно, после опря ръце на хълбоците си и се наклони към брадатото лице на заговорилия.
— Ти си англичанин? Възможно ли е? И на всичкото отгоре ме познаваш!
Норууд избухна в смях.
— Я ме погледни по-добре. Трябва само да имаш предвид, че косата ми не е черна. Погледни ме в очите, Дрейк, а ако и това не ти помогне, спомни си онази нощ в Хамптън, когато беше толкова пиян, че за малко да паднеш в езерото, ако не те бях подкрепил със силната си ръка.
Дрейк отвори широко уста, не можейки да повярва в онова, което виждаше и чуваше. Втренчи поглед в лицето на Норууд, после се обърна настрани и избухна в луд смях.
— Всемогъщи боже! Ти наистина си Ричард Норууд!
Англичанинът пое подадената му ръка и я разтърси здраво.
— Най-после ме позна. Пред теб стои Ричард Норууд, жив и здрав и дяволски зарадван да чуе майчиния си език от устата на един стар приятел.
— Кълна се в добрите духове, само теб не очаквах да видя тук! Какво правиш на борда на този кораб, стари дяволе? — Дрейк се засмя отново, после махна с ръка. — Всъщност, имаме предостатъчно време. Съобщи на онова жалко конте, че конфискувам товара му заедно с всички огнестрелни оръжия и муниции. Когато натоварим всичко на моя кораб, той е свободен да се маха по дяволите.
Норууд преведе на безупречен кастилски, капитанът го погледна примирено, после се обърна към Дрейк, вдигна рамене и изкрещя някаква заповед на лоцмана.
Дрейк предаде командата на един от офицерите си и махна на Норууд да го последва на кораба му.
Екипажът на Дрейк знаеше какво трябва да направи. Моряците бяха свикнали с подобни ситуации и се справяха с тях без усилия, затова Дрейк можеше спокойно да се оттегли със стария си приятел в капитанската каюта на „Елизабет Бонавентур“. Той посочи малката масичка, отрупана с венециански гарафи и стомни за вино.
— Избери си нещо за пиене, приятелю. А ако много ти се иска да опиташ отново добрата английска бира, знай, че имаме предостатъчно на борда. — После свирна на юнгата си да му свали ризницата, разкърши ръце, почеса се с удоволствие по тила и се хвърли в един тапициран стол с висока облегалка.
Норууд изпи наведнъж чаша чудесно бургундско, после огледа внимателно разкошно обзаведената каюта на капитана.
— Ти живееш като крал, Франк. Нейно величество не би одобрила това. — Той приседна на ръба на масата и изгледа с усмивка приятеля си.
Дрейк избухна в подигравателен смях.
— Кралицата не се оплаква, защото получава голяма част от печалбата ми.
— Значи признаваш, че се занимаваш с пиратство?
— Професията ми е доходна, не намираш ли?
— Прав си. Именно по тази причина те моля да ме приемеш в екипажа си.
Дрейк вдигна високо рунтавите си вежди.
— И го казваш, без да познаваш целта на пътуването ми?
Норууд се ухили.
— Докато и аз имам дял от печалбата, можеш да ме отведеш дори в ада. Предполагам, че си взел курс към Западна Индия и Антилите?
— Предположението ти е правилно.
— Е, ще ме приемеш ли?
— Защо не? Ти си господар на себе си, нали? Или още си на служба при Уолсингъм?
— Бях. Но след като прекарах осем месеца на долната палуба на една испанска галера, имам право да се насладя на свободата си и да потърся удовлетворение.
Дрейк изсвири през зъби.
— Значи са те хванали? А какво стана с доклада ти?
— Преди това успях да го изпратя по доверен човек на Уолсингъм. Накрая прибавих, че сам ще определя начина и времето на завръщането си.
Дрейк му махна да се настани удобно на дивана.
— Наистина ли си бил гребец на галера? Господи, сигурно си много радостен, че не си свършил на кладата!
Норууд се облегна назад и протегна дългите си крака.
— Не бих желал да говорим за вярата ми. Даже Уолсингъм уважава убежденията ми и не поставя под въпрос лоялността ми. Испанците нямат причина да ме обвиняват в ерес.
Дрейк изгледа внимателно приятеля си. Ако Норууд наистина беше папист, това си беше негова работа и никой нямаше право да му се бърка. Мъжете от Северна Англия, Дрейк знаеше това, имаха странни възгледи, а имението на Норууд беше в Йоркшир.
Ричард вдигна очи към приятеля си над ръба на чашата, сякаш беше отгатнал мислите му. Гласът му прозвуча доста рязко:
— Да, аз принадлежа към старата вяра, както баща си и дядо си. През 1536 година дядо ми участвал в бунта на северняците, така нареченото поклонение за милост. Успял да се отърве жив и даже запазил имота си. Хенри VIII го помилвал, но го осъдил да заплати огромна парична глоба, затова имението ни и днес е обременено с неизплатими задължения.