Скоро се появи юнгата с цяло ведро гореща вода. Норууд се изтърка здраво от главата до петите и облече одеждите на испански благородник. Мисълта колко болезнена е била загубата на скъпите дрехи за испанското конте, което ги беше носило, предизвика усмивка на устните му. Панталонът и жакетът бяха от най-фино кадифе, ушити по последна мода, подплатени с тънка коприна и богато украсени със златни ширити. Когато понечи да облече ризата от фина батиста, мъжът се погледна в огледалото и се намръщи. Раменете му бяха обезобразени от грозни червени белези. Той ги разгледа отблизо и погледът на сивите му очи стана твърд като стомана.
Никога не беше водил война срещу жени, това не беше и необходимо. В миналото всички жени се бяха хвърляли с готовност в обятията му и той ги вземаше, когато имаше време и желание. Припомни си дивия гняв в сините очи на младата испанска благородничка и дръзкия им поглед и се усмихна заплашително. Е, все пак момичето се беше погрижило много добре за него. Докато пътуваше с португалеца, често беше заспивал със спомена за часовете, които беше прекарал в покоите й.
Тогава имаше възможност да я накаже за онова, което му бе причинила, но не го направи и сега се чудеше защо бе проявил снизходителност. Много пъти си беше повтарял, че я е пощадил не заради нея самата, а за да не се изложи. Беше изтощен от бичуването и бягството и нямаше желание да се докосне до бялата плът, която блещукаше под тънката нощница. Ако беше ударил или обезобразил нежното тяло, щеше да се изложи на ненужна опасност и да отклони вниманието си от добре обмисления план да се махне от града колкото се може по-бързо. Сега обаче осъзна, че колебанието му е било предизвикано от нещо по-силно от вродената му предпазливост.
Докато си търсеше работа на пристанището, бе чул разговорите между моряците и знаеше, че младата дама ще отплава за Картахена със „Санта Изабела“. Казаха още, че била обещана на един от идалгосите в свитата на губернатора.
Норууд завърза връзките на ризата и облече елегантния кадифен жакет. Погледна се доволно в огледалото и се усмихна на отражението си, но усмивката не предвещаваше нищо добро за противниците му. Съдбата щеше да го отведе много скоро близо до нея, а доколкото познаваше Дрейк, приятелят му нямаше да се поколебае да нападне богатия град Картахена и да го предаде за плячкосване на английските пирати.
Дрейк се върна скоро и си позволи много груби шеги с променения вид на приятеля си. Късно вечерта двамата седнаха на масата и след като се нахраниха, продължиха разговора си от следобеда.
— Виждам, че пак си се издокарал като придворен. Не искаш ли да те сваля на Канарските острови, където ще разтоварим кораба, за да се върнеш в Англия и да замаеш двора с красотата си?
— Не и преди да съм събрал достатъчно плячка, за да предизвикам желаното вълнение.
Дрейк се ухили одобрително.
— Мисля, че мога да ти обещая наистина богата плячка. Преди няколко седмици залових една чудесна фрегата. В момента е на ремонт на нос Верде, там ме чакат и другите кораби от малката ми флота. Необходим ми е опитен капитан. Ако се споразумеем за подялбата на плячката, ще ти я подаря.
Очите на Норууд заблестяха.
— Защо ми оказваш тази чест?
Дрейк се облегна удобно на стола си и се засмя.
— Трябва ми човек, който умее да бъде твърд. Ти си добър моряк и ще се справиш. Освен това имаш да си плащаш.
ПЕТА ГЛАВА
За Мария седмиците преди свещения празник на християните бяха най-приятното разнообразие в живота й. Заедно с доня Серафина тя подготви всичко за празненствата и когато губернаторът и придружителите му се върнаха на самия Бъдни вечер, Коледата беше отпразнувана с голяма тържественост. В началото Мария трепереше от страх пред новата среща с дон Луис, но времето минаваше, без двамата да останат поне за малко насаме.
Дванадесет дни след празника дон Карлос зададе въпроса, от който Мария се боеше най-много:
— И кога ще бъде сватбата? — Той се приведе към Мария и продължи засмяно: — Надявах се да присъствам на венчавката, а в началото на февруари трябва да потегля обратно за Испания.
Дон Пиеро, който се беше върнал очевидно облекчен от обиколката в колониите, кимна усмихнато.
— Днес сутринта разговарях със съпругата си по този въпрос и двамата решихме да убедим доня Мария, че един от дните в края на януари е най-подходящият да направим сватбата.
Дон Луис избягваше да поглежда към годеницата си.
— Както желае Ваше сиятелство. Присъствието на посланика на Негово величество ще бъде голяма чест за нас.