Мария посегна с треперещи пръсти към чашата с вино.
— Значи се разбрахме, доня Мария. Вие просто сте длъжна да освободите този нетърпелив млад мъж от притесненията му. Той почака тактично, докато отмине траурът ви, даде ви време да свикнете с новите условия, но мисля, че е време да сложим край. Какво ще кажете, да повикам ли отец Родриго и да му кажа да подготви венчавката за деня преди отпътуването на дон Карлос? — поиска да узнае дон Пиеро.
Мария се обърна решително към годеника си. Този път той срещна погледа й спокойно и кимна с глава с почти властен жест.
— Съгласна съм с всичко, което решат дон Луис и отец Родриго — промълви покорно Мария.
Всичко беше уредено. Свещеникът определи венчавката да стане на пети февруари. Доня Серафина беше настояла да й дадат малко време за почивка, преди да се хвърли в подготовката на новите празненства, и Мария й беше благодарна, че й дава още малко време да обмисли положението си.
През следващите дни дон Луис посвещаваше особено внимание на годеницата си. Губернаторът им предостави каретата си и двамата правеха визити на благородниците в провинцията, посетиха и известните ловци на перли, където годеникът избра като подарък за годеницата си огърлица от великолепни розови перли.
В първите месеци след брака си младата двойка щеше да обитава едното крило на губернаторската резиденция, докато дон Луис намери и обзаведе подходяща къща за семейството си. Доня Серафина великодушно предостави на Мария част от собствените си красиви мебели и току-що пристигналите от Испания стенни килими. Местните занаятчии получиха поръчки за масички, столове, табуретки и ракли, които трябваше да изработят от прекрасния дървен материал в колониите. Мария беше донесла завеси за леглото, ленени чаршафи и дори два гоблена, така че новият й дом щеше да изглежда удобен и дори разкошен.
Катедралата на Картахена беше впечатляваща постройка, богато украсена с изображения на Светата дева и позлатени дърворезби. Църковната утвар беше от скъпоценен метал, обсипан с благородни камъни, и по нищо не се отличаваше от съдовете в църквите на Мадрид и Малага. Сватбата щеше да бъде отпразнувана с цялата подобаваща тържественост. Ала колкото повече наближаваше денят, толкова повече се плашеше Мария.
Една сутрин в началото на февруари Мария помоли да излязат на дълга езда извън града. Искаше поне за малко да се откъсне от трескавите сватбени приготовления и заедно с това да разгледа крайбрежието и разположените там плантации. Дон Луис се съгласи с готовност да я придружи, Консуело яхна мулето си и тримата потеглиха на път рано сутринта, преди да са започнали горещините.
Когато оставиха града далече зад себе си, Мария изпита неочаквана радост на откривателка. Тази страна беше прекрасна! Досега бяха излизали само с каретата на губернатора, която беше широка и удобна, но от прозорчетата не се виждаше почти нищо. Днес Мария имаше възможност да се наслади на простора и да разгледа пристанището и плантациите в близките планини. Местните растения й направиха силно впечатление с големината и великолепието си: агави и най-различни палми с огромни назъбени листа. Първите заселници бяха култивирали много от местните растения, като например какаото, кокосовите палми, тютюна и картофите. Внесените отвън цитрусови дървета и дори захарната тръстика също обещаваха добри добиви. Много скоро Новият свят нямаше да бъде само източник на злато и смарагди от мините в Перу и ловците на бисери, а и доставчик на ценни хранителни продукти.
Консуело непрестанно се оплакваше от москитите и досадните мухи, но натрапчивите насекоми и дори много по-опасните змии, които се криеха из храсталаците, не бяха в състояние да намалят въодушевлението на Мария от наситената зеленина; красотата на колибрите и фламингите, както и ярките пера на весело цвъркащите папагали я омагьосваха.
Сдържан както винаги, днес дон Луис изглежда скучаеше. Отговаряше учтиво на всичките й въпроси, но въпреки това Мария усещаше зад думите му някакво неприятно чувство, което не можеше да определи.
Тук, далече от резиденцията, тя се надяваше да си поговорят откровено, за да могат да се разберат. Сватбата беше само след няколко дни и отчаяно й се искаше да получи някакво доказателство, че бъдещият й съпруг не се отнася с пренебрежение към нея или дори открито я презира.
Скоро дон Луис насочи коня си през полето от избуяла захарна тръстика към заобления хълм, от който се разкриваше чудна гледка към залива на Картахена. Той скочи от седлото и помогна на Мария да слезе от коня си. Двамата се запътиха бавно към върха на хълма. Наблизо имаше параклис на Светата дева и дон Луис се отпусна почтително на едно коляно. Мария и Консуело последваха примера му.