Беше й трудно да стане от стола дори когато англичанинът отдавна бе излязъл от стаята. Къде другаде — той беше напълно прав. Това беше единственото сигурно място в пиратския кораб. Кой знае какво щеше да стане с нея, ако бе попаднала в ръцете на екипажа. И въпреки това, нима можеше да очаква, че капитанът ще продължава да се държи като джентълмен? Още тази нощ можеше да се случи най-лошото и той да рискува откупа, както я беше заплашил. Можеше само да се надява, че той щеше да бъде по-мил с нея и нямаше да я измъчи като грубите пирати…
След няколко минути Мария успя да се освободи от тесния корсаж, свали яркочервената рокля и я захвърли отвратено на рамката на стола. След това облече ризата от тънък лен и се пъхна под завивката. Побиха я студени тръпки и тя придърпа тънкия чаршаф до брадичката си.
Капитанът се върна по-бързо, отколкото беше очаквала. Тя го погледна втренчено, после се обърна на другата страна и се сви до стената на каютата.
Погледът му остана дълго върху разпиляната коса и мраморнобелите рамене, които блещукаха златни на светлината на корабните фенери.
Мария се обърна предпазливо и проследи с нарастващ ужас как пиратът свали колана с камата и събу обувките си. Сърцето й се качи в гърлото и тя не можа да произнесе нито дума.
Англичанинът се протегна, разкърши уморените си крайници и я погледна с усмивка.
— Удобно ли ви е леглото ми?
Аз… аз… — Мария събра последните остатъци от достойнството си и отговори: — Да, благодаря ви.
Мъжът се запъти към моряшкия си сандък и Мария протегна глава, за да види какво ще извади. Няма нито да моля, нито ще пищя, внушаваше си упорито тя. И без това нямаше смисъл да се съпротивлява, а дъщерята на един испански идалго беше длъжна да пази достойнството си.
— Каква прелест — промърмори подигравателно мъжът и се приближи до нея. Говореше на английски — очевидно го правеше винаги когато му се искаше да я извади от равновесие. — Много жалко, че трябва да мисля за откупа. — Той протегна ръка и улови брадичката й. — Единственото сигурно място за красавица като вас е корабният затвор. Но въпреки това не бих могъл да гарантирам, че екипажът ще се покори на заповедта ми, независимо от примамливия откуп. Между другото, наложи ми се да обещая извънредно високо обезщетение на Евънс, моряка, който ви похити, защото беше бесен, че няма да си получи желаната плячка. Сигурен съм, че сте ми благодарна за проявеното великодушие.
Мария се постара да отговори със спокоен тон:
— А аз съм сигурна, че откупът, който ще получите за мен, ще ви обезщети за загубата.
— Може би — промърмори мрачно мъжът и нежно прокара пръст по чувствената извивка на устните й. — Но не ми се вярва. — Той се наведе над нея, разтвори устните й със своите и я целуна с възбуждаща страст. Мария положи огромни усилия, за да остане неподвижна, но беше сигурна, че той усещаше лудото биене на сърцето й.
— Нали няма да ми се разсърдите, че си поисках тази малка награда? Дори дон Луис би постъпил така, ако беше на мое място, защото и той е човек от плът и кръв и знае, че всяко търпение си има граници. Можете ли да си представите, доня, колко дълго и колко болезнено ми липсваше жена в онази ужасна галера?
Мария не отговори и дори не обърна глава към него. Норууд избухна в тих смях.
— Аз мога да чакам. Кой знае, красавице, може би годеникът ви не е готов да заплати искания откуп. Тогава ще мога да правя с вас, каквото си искам. Обещавам ви, че няма да се сдържам повече.
Мария усети, че той се отдалечава от леглото, и бавно отвори очи. Чу лек шум и видя, че капитанът беше окачил голям хамак на две куки в тавана и се приготвяше за сън. Докато пътуваха към Новия свят, дон Карлос й беше обяснил, че моряците вече използвали за спане само тези извънредно удобни легла, които възприели от индианците, докато преди лягали по твърдите греди на палубата.
Отново се чу лек шум, когато капитанът се настани в хамака, после се възцари тишина.
Норууд беше оставил един от фенерите в коридора да свети и Мария следеше с измъчен поглед лекото му люлеене. Защо беше направил така — за повече сигурност? Или за да я следи по-лесно, ако речеше да напусне каютата?
Мария обърна очи към тавана и захапа силно долната си устна, за да не се разплаче. Дишането й се успокои, макар и бавно, но мускулите й останаха напрегнати. Първият й сън беше плод на голямото изтощение, но сега не можа да заспи. Предстояха й безкрайни часове в мрака, през които мислите й отново и отново щяха да се връщат към страшните събития на изминалия ден. Най-силен от всичко обаче беше страхът, че нито дон Луис, нито дон Пиеро щяха да пожелаят да поемат отговорността за набавянето на искания от пиратите откуп.