Норууд я погледна мрачно, после извади от джоба си ножица и сребърна кутийка.
— Това са принадлежностите ми за шев. Ако е възможно, зашийте разкъсаното деколте. Нося ви и долна риза. По-късно ще се погрижа да ви донесат някои от собствените ви дрехи.
Мария кимна в знак на съгласие и капитанът излезе бързо от каютата, след като за последен път се убеди, че пленницата му има всичко необходимо.
Мария се изми бързо, после се зае да закърпи роклята. Когато се облече, тя се погледна изпитателно в огледалото и се увери, че има сравнително приличен вид. Когато прозвуча свирката на лоцмана, за да възвести пристигането на гостите от резиденцията, Мария се разтрепери като лист. Не можеше да си представи как ще застане отново лице в лице с дон Луис и умираше от страх, че няма да успее да сдържи отвращението, което изпитваше.
Капитан Норууд влезе пръв, а след него се появи губернаторът, следван от дон Луис. Консуело, която ситнеше след двамата мъже, не можа да сдържи радостния си вик при вида на питомката си. Големият вързоп в ръцете й показваше, че скоро Мария ще може да се облече в собствените си дрехи. Дон Пиеро отстъпи назад и позволи на дуенята да прегърне повереницата си.
— О, миличката ми, какво направиха с вас? Непрекъснато се молех на Светата дева да ви запази жива и здрава, а когато ми казаха… — Очите на старата жена се напълниха със сълзи. — Като ми казаха, че ми позволяват да ви видя…
— Не плачи, мила Консуело. Аз също се тревожех много за теб. Много се радвам, че си успяла да стигнеш до резиденцията. Вече се боях, че никога няма да те видя…
— Когато влязох в града, един от войниците, които пазеха пътя, се съгласи да ме придружи до резиденцията. Опитахме се да ви намерим, но в тази бъркотия… — Консуело се изсекна шумно.
Мария се усмихна, макар че и нейните очи бяха пълни със сълзи.
— Толкова се радвам, че си тук, при мен, че си имала смелостта да дойдеш…
Старата жена изпухтя възмутено.
— Онзи, който би ме спрял да го сторя, още не се е родил. Дойдох и смятам да остана при вас. — Тя се изправи пред Мария, скръсти ръце на гърдите си и изгледа упорито капитана.
Норууд избухна в смях.
— Това е разумна идея. Щом сеньората е готова да сподели каютата ми с повереницата си, аз нямам нищо против.
Дон Пиеро изглеждаше облекчен.
— Вие изразявате всеобщото мнение, сеньор капитан. А сега ни позволете да поговорим насаме с доня Мария. Сигурен съм, че годеникът и ще ви бъде вечно благодарен.
Норууд отмести поглед от Мария към дон Луис и фигурата му видимо се скова.
— Ако така желае младата дама — отговори той на безупречен кастилски. — Междувременно аз ще поговоря със сеньора Енрикес за удобствата, които бих могъл да създам за дамите.
Дон Пиеро изчака, докато вратата се затвори зад капитана и дуенята, и почти блъсна дон Луис към годеницата му. След това отиде до масичката и се загледа с подчертано внимание в двата сребърни свещника.
Дон Луис погледна мрачно и предизвикателно безвкусната копринена рокля.
— Намирам, че одеждите ви са твърде неподходящи за дама, която е моя годеница — отбеляза остро той. — Особено толкова скоро след траура ви.
— Да не смятате, че съм си я избрала сама? — отзова се злобно Мария. — Костюмът ми за езда е отвратително мръсен и изпокъсан. Знаете ли колко усилия ми струваше да се добера до града след подлото ви бягство?
— Мой дълг беше да бъда до губернатора, за да изпълнявам заповедите му — промърмори дон Луис и погледна крадешком към дон Пиеро, който им беше обърнал гръб, но сигурно чуваше всяка дума.
Въпреки това Мария нямаше намерение да мълчи.
— Искам да знаете едно: аз няма да се омъжа за вас. Не ме интересува, че сте платили откупа.
Очите на мъжа засвяткаха гневно, той направи стъпка към годеницата си и стисна болезнено ръката й.
— Ще направите всичко, каквото ви казвам. Или вече сте намерили утеха в прегръдките на онова пиратско куче?
— Вие сте много по-достоен за презрение от него — отговори спокойно младата жена. — Той поне не се преструва на такъв, какъвто не е.
— Какво ме интересува? Ще се омъжите за мен, както предписва договорът.
По-скоро ще се оставя да умра от глад. — Макар че Мария говореше тихо, думите й издаваха такава страстна решителност, че дон Пиеро се обърна, за да разбере какво става.
Дон Луис се усмихна и му махна успокояващо с ръка.
— Щом станете моя жена, ще ви дам възможност да умрете от глад, щом така желаете, но ви заявявам, че ще ви осъдя на вечни страдания, ако се осмелите да разкриете истинската причина за враждебността помежду ни — изсъска ядно той и отново стисна ръката й. — Много добре знаете, че нямам никакво желание да ви направя своя съпруга, но баща ми заповяда тази женитба, а дон Пиеро настоява да платим откупа. Аз лично бих предпочел да ви изоставя на произвола на съдбата, а съм сигурен, че тя ще бъде нерадостна, разбира се, ако не ви е приятно да бъдете изнасилвана. Казват, че някои жени обичали тези неща.