Ясните сини очи на Мария уловиха погледа му и го задържаха, но дон Луис не загуби самообладание. Тя преглътна напиращите сълзи и сведе глава. Какво можеше да стори, за да избегне този брак? Беше попаднала в капан, от който нямаше измъкване.
Дон Пиеро прекоси каютата и застана пред младата двойка.
— Много се радвам да ви видя здрава и непокътната, скъпа Мария. — Той подчерта явно думата „непокътната“ това прозвуча като въпрос.
— Капитан Норууд напълно съзнава, че е длъжен да опази добродетелта ми, тъй като загубата й ще окаже решаващо влияние върху сумата на откупа — отговори спокойно Мария.
Дон Пиеро кимна сериозно.
— Още повече се радвам, че капитанът разреши на Консуело да остане при вас, така няма да падне сянка върху честта ви. Уверявам ви, че ще се постараем да съберем сумата колкото се може по-бързо. Трябва да разберете, че първата ми грижа е за града и жителите му.
— Това е съвсем естествено, не се притеснявайте за мен. А как е дон Карлос?
— Здравето му е много добро, слава богу. Изпраща ви най-сърдечни поздрави. Беше много загрижен за вас. — Дон Пиеро се покашля многозначително. Самият той се тревожеше повече за доклада, който посланикът щеше да предаде на краля относно завземането на град Картахена от пиратите.
Капитан Норууд се появи отново на вратата и направи жест, който означаваше, че времето за разговор е изтекло.
Мария изпита безкрайно облекчение, когато дон Луис се обърна да си върви. Мрачното му лице и студеното кимване не можеха да скрият гнева и разочарованието му. Дон Пиеро със сигурност беше забелязал враждебността между годениците и се питаше какво ли означава това.
Когато най-после остана насаме с Консуело, Мария даде воля на чувствата си.
— Успокойте се, мила — опита се да я утеши Консуело. — Не бива да се тревожите, не бива и да се сърдите на дон Луис. Скоро ще бъдете отново заедно и ще забравите нерадостните събития и раздялата.
— О, Консуело, толкова ли не можеш да разбереш? Наистина ли смяташ, че искам да се върна при дон Луис? По-скоро ще легна в гроба!
Очите на старата жена се разшириха от ужас.
— Знам, че той не е годеникът, който бих пожелала за вас. Не е много внимателен, това е вярно. Но е от благороден произход и изглежда добре. Ако откажете да се омъжите за него, не се знае какво бъдеще ви очаква.
— Много добре знам — отговори през здраво стиснати зъби Мария. — Въпреки това ти повтарям, че няма да се омъжа за него. Щом платят откупа, ще помоля дон Пиеро да ме изпрати в най-близкия манастир. — Тя стана и отиде до прозореца. — Само ако…
— Мария!
Младото момиче се обърна отново към дуенята си и на устните му изгря плаха, смутена усмивка.
— Ако капитан Норууд не беше пират и англичанин…
Консуело я зяпна смаяно.
— Мария, вие… нима обичате този човек?
— Да го обичам? Не знам. Аз… не е редно да го обичам, нали? Той е наш враг и мисли само за откупа, но въпреки това…
— Да не би да е… искам да кажа, показа ли ви по някакъв начин, че изпитва нещо към вас?
— Целуна ме. — Гласът й беше само замечтан шепот. — А днес следобед, когато един матрос се опита да ме изнасили, капитанът направо побесня от гняв. Това ми направи силно впечатление, защото не съответстваше на ситуацията. А след това ме обиди съвсем без причина. — Мария вирна упорито крехката си брадичка. — О, Консуело, той е тъй красив, толкова е силен и смел и…
— И е пират и разбойник — довърши сърдито дуенята и я погледна право в очите: — На всичкото отгоре е еретик.
— Точно така, еретик. — Мария повтори тези думи с такава студена пресметливост, че Консуело се уплаши още повече. И двете си припомниха страшното разкритие на дон Луис, когато годениците бяха излезли на разходка в онзи злокобен ден.
Мария направи опит да се усмихне.
— Стига толкова, Консуело. После ще се помолим да изплатят по-скоро откупа, за да не застраша още повече безсмъртната си душа с такива непочтени мисли. Хайде, развържи вързопа и ми покажи какво си ми донесла. Крайно време е да хвърля тази отвратителна рокля.
ОСМА ГЛАВА
Тази нощ капитан Норууд напусна каютата и Консуело пое отново ролята си на компаньонка и заслужаваща доверие закрилница. Тя се настани в хамака на капитана и скоро захърка доволно, докато Мария лежа цяла нощ будна в койката си. Дуенята беше убедена, че повереницата й се е влюбила в английския пират. Това беше повече от смешно и въпреки това споменът за целувките му я караше да се изчервява и сърцето й биеше като безумно.