Дългът я призоваваше да съобщи подозренията си на дон Пиеро. Но ако корабите на плячкосания град тръгнеха да преследват флотилията на Дрейк, това означаваше нова опасност за невинни хора. Сърцето й натежа от болка, защото разбра колко дълбоки бяха чувствата й към сър Ричард Норууд. Той беше враг на страната й, но тя не беше в състояние да му причини зло.
Размишленията й бяха прекъснати от внезапната поява на капитана. Здраво стиснатите устни предвещаваха неприятности.
Той се поклони сковано.
— Нося ви новини. Дон Пиеро изпрати вест, че откупът за вас е събран. След един час пълномощниците му ще дойдат на кораба ми, за да осъществим предаването.
Сърцето на Мария се сви от мъка.
— Много съм ви благодарна, капитан Норууд. Консуело веднага ще започне да събира вещите ни.
— Сигурно сте много щастлива, че сумата беше събрана толкова бързо.
Естествено, сеньор.
Устата му се разкриви в цинична усмивка.
— Бързината, с която беше събрана сумата, доказва колко високо ви цени почитаемият ви годеник.
— Наистина, сеньор.
— Съжалявам, че трябва да се разделим толкова скоро. Но знам как копнеете да се върнете в резиденцията.
Дали беше разбрал истината? Нарочно ли я мъчеше? Тя избягна погледа му и склони глава в знак на съгласие.
Консуело не беше на себе си от радост. Ала когато забеляза, че мълчанието на Мария изразяваше дълбоко отчаяние, тя престана да събира багажа и я взе в прегръдките си.
— Не искам да се измъчвате, детето ми. Щом се омъжите, всичко ще тръгне добре. Дон Луис не може да остане безчувствен пред красотата и доброто ви сърце. Той ще ви обикне, сигурна съм в това.
Очите на Мария се напълниха със сълзи и тя само поклати безмълвно глава.
Старата жена промърмори някакви проклятия и махна с ръка към вратата, през която беше излязъл Норууд.
— Откъде се взе това адско изчадие? Не бива да мислите повече за него!
Само след половин час свирката на боцмана възвести пристигането на испанската делегация. Мария и Консуело трепереха от страх, но никой не дойде да ги уведоми за резултата от преговорите. Най-после, след като бяха минали повече от два часа, в каютата влезе капитан Норууд.
— Всичко е уредено, доня. Моля вие и дуенята ви да ме последвате. Ще ни откарат на брега с лодка.
Тонът му беше леден, поведението церемониално и безлично. Двама силни матроси бяха дошли да изнесат багажа на дамите.
Когато Норууд помогна на вече бившата си пленница да се изкачи по стълбичката към палубата, тя бе обзета от безумното желание да остане на мястото си и да откаже да направи дори крачка повече. Ала минутите до раздялата течаха неумолимо.
Помогнаха й да се качи в лодката, Консуело зае място до нея, наредиха вързопите и сандъчетата. Мария се огледа страхливо, защото мисълта, че Ричард Норууд няма да я придружи до пристанището, я изпълни с неописуем ужас. Беше глупаво да изпитва облекчение от представата, че ще мине още малко време, преди да го загуби завинаги. Ала в последния момент той се прехвърли гъвкаво през релинга, спусна се по стълбичката и седна на носа на лодката. Мария въздъхна дълбоко и се опита да успокои лудо биещото си сърце. Постара се да прочете нещо по лицето му, но той избягваше упорито погледа й и се взираше неотстъпно в приближаващия се кей.
Скоро Мария различи каретата на губернатора. Трима индианци бяха разпънали слънчеви чадъри над губернатора, дон Луис и кралския посланик дон Карлос, който беше дошъл да се увери лично, че спътницата му ще бъде предадена на годеника си цяла и невредима.
Мария си помисли с безкрайна горчивина, че дон Луис бе осъден да изиграе комедия на загриженост и съчувствие пред очите на дон Карлос, който без съмнение щеше да съобщи всичко видяно на чичо й и на родителите на годеника.
Хвърлиха въжето на лодката, сър Ричард взе Мария на ръце и я изнесе на сушата. Тя усети силното биене на сърцето му до своето и запомни завинаги този скъпоценен миг. Затова дори не се опита да се отдръпне и му благодари учтиво, когато я остави предпазливо на земята.