Капитанът кимна безмълвно.
Мария понечи да попита още нещо, но се сдържа, защото Норууд се беше взрял мрачно във водната следа, която оставяше по пътя си корабът. Веждите му бяха заплашително свити.
— Доня Мария — проговори внезапно той, — бих искал да се извиня за непростимото си държание вчера. Бях пил доста и не знаех какво върша.
— Да, сър, бях наясно, че не сте на себе си.
— Това няма да се повтори, имате думата ми на джентълмен. Никой на този кораб няма да си позволи да ви обиди с дума или действие. А сега ми позволете да ви придружа до каютата ви. Вятърът се усилва и може да настинете.
Когато се прибраха в каютата, Консуело, която мълчеше упорито, седна отново до прозореца и се наведе над шева си. Мария изпита прилив на разкаяние и проговори меко:
— Не бива да се тревожиш за съдбата ми, Консуело. Не е нужно, разбери. Капитан Норууд ме увери, че ще погрижи за благополучието ми, и аз му вярвам.
— Какво ще стане с нас? Нищо определено ли не ви каза?
— Не, и аз не настоявам.
— Но…
— Не мисля, че е разумно. Щом настъпи подходящият момент, той ще ни каже всичко необходимо. Впрочем, корабът е взел курс към Англия.
— Наистина ли отиваме в Англия? — попита изумено Консуело. — Какво ще правим там, за бога? А аз се надявах, че ще ни отведе в Испания, за да поиска откуп от чичо ви. Не мога да си представя как би реагирал дон Фелипе, но…
— Не мисля, че чичо би се съгласил да плати значителна сума за единствената си племенница — отговори Мария и изпита болка. — За последен път ти повтарям, че никога няма да се омъжа за дон Луис. Казах му го още онази сутрин на хълма край града и не съм променила мнението си.
Консуело помълча малко, после заговори решително:
— Знам, че ми се сърдите, дето не съм ви разказала нищо за майка ви, мила моя. Направих го само защото баща ви беше забранил строго да ви казваме каквото и да било. Ако бях издала тайната, щяха да ме отпратят. А после реших, че е по-добре да не знаете нищо.
— Все още не разбирам как е станало. Майка ми не е била еретичка. В какво са я обвинили?
Консуело подръпна смутено роклята си.
— Тя беше толкова мила и добра. Никой не я смяташе за еретичка. Ходеше със семейството на църква, изповядваше се. Но когато претърсиха покоите й, намериха книги, английски книги, еретически писания. Поне така се говореше между слугите.
— И какво стана после… Изгориха ли я на кладата? — попита едва чуто Мария.
— Не, детето ми, слава богу, не! Майка ви почина в затвора на светата инквизиция малко след като я арестуваха. Беше много слаба…
— Значи са я измъчвали?
Консуело избягна ужасения поглед на питомката си.
— Счели са, че не е нужно. Просто тя беше… ами, тя беше твърде изтощена. След като ви роди, така и не можа да се възстанови напълно. — Тя пое дълбоко дъх и се прекръсти. — Бог да я дари с вечен покой. Всеки ден се моля за душата й. Кой може да знае какво става в затворите на светата инквизиция? Който попадне там, не излиза жив. Баща ви направи невъзможното, за да я спаси, ходи да се моли лично на краля и великия инквизитор. Напразно. Не му позволиха дори да я види.
Докато Консуело разказваше, Мария хапеше болезнено устните си. Тя изживяваше мъката на горещо обичания си баща като своя. Представяше си колко е страдал, че не е могъл да стори нищо за любимата жена, как се е измъчвал след смъртта й. Нищо чудно, че отказваше да разговаря за случилото се и беше забранил на слугите да говорят пред дъщеря му.
— Кой ли я е предал на инквизицията? — попита полугласно тя.
Консуело я погледна учудено, сякаш тази мисъл никога не й беше идвала на ум.
— Не знам нищо, миличка. Всички в естанцията я обичаха. Тя беше най-добрата господарка на света.
— Все пак някой е изразил пред Светата инквизиция подозренията си в ерес. — Дали някой от приятелите и роднините на баща й не беше нанесъл този смъртоносен удар? През главата й мина страшна мисъл, тя затвори очи и се постара да прогони бързо ужасното подозрение. Кой би имал полза, ако баща й изпадне в немилост пред краля? След женитбата си за англичанка той бе принуден да напусне кралския двор, но приятелите му продължаваха да го посещават и да общуват с него. Само дон Фелипе Сантяго и Талавера не беше дошъл нито веднъж в естанцията. Мисълта беше отчайваща, но Мария не можеше да я прогони от съзнанието си. Чичо й е имал право да влиза свободно в дома на брат си и вероятно именно той е открил забранените книги. Но какво е спечелил, като е тласнал към гибел съпругата на брат си? Мария знаеше, че по-младите братя често изпитват завист към по-големите, които по закон наследяваха почти цялото бащино имущество. Дон Фелипе се ползваше с благоволението на двора и лично на краля. Дали се беше опитал да се доближи още повече до набожния крал Филип по този отвратителен начин? Дон Луис не беше скрил от нея, че дори най-малките подозрения в ерес биха разрушили надеждите му за успешна кариера в двора. Може би дон Фелипе е хранил същите опасения поради скандалната женитба на брат си с една англичанка?