Освен това не биваше да забравя службата си при Уолсингъм. Мария не знаеше нищо за задачата, с която беше заминал за Испания. Норууд помнеше презрителното изражение, което се беше появило на лицето на приятеля му Дрейк, когато заговориха на тази тема. Не, първо трябваше да се погрижи да я настани добре в новата и родина, а после да чака и да се надява, че тя ще дойде при него по своя воля, ще приеме сърцето му, което още отсега беше изцяло нейно. Когато слезе на кея в Картахена, той осъзна, че никога няма да даде Мария в ръцете на онзи Луис Ортега. Егоизмът му подсказваше да я завладее, да изиска съгласието й. Но смелостта, проявена от нея в онази първа нощ, го бе накарала да осъзнае, че чувствата му към нея са много по-дълбоки и трябва да се прояви като истински джентълмен.
Ричард Норууд пое дълбоко въздух и се приведе над ръката на Спътницата си.
— Позволете да ви отведа в каютата, доня Мария. Легнете си и се опитайте да заспите. Пътуването от Саутхемптън до Лондон ще бъде доста напрегнато. За съжаление пролетта в Англия е много по-студена, отколкото в Испания, да не говорим за Новия свят.
Церемониалната му учтивост я отрезви. Тя се бе надявалата спечели любовта му, да чуе признанието му, бе дошла при него по своя воля, за да му се предложи, но всяко унижение си имаше край. Той беше готов да поеме отговорност за съдбата й, но не я обичаше. Лудата страст, която беше припламнала в сърцето му в нощта, след като я беше отвел от Картахена, сигурно беше предизвикана от виното. Мария се беше страхувала от това и сега й стана ясно, че не се е излъгала. За него тя щеше да си остане завинаги представителка на народа, който го беше заробил и измъчвал.
Мария преглътна всички нежни думи, които напираха на устните й, и уморено кимна с глава. Опря се на ръката на капитана и се запъти бавно към тихата си каюта, охранявана от спящата Консуело.
ДЕСЕТА ГЛАВА
На следващата сутрин „Глориана“ хвърли котва в пристанището на Саутхемптън. Денят беше характерен за английската пролет, мокър и хладен. Мария седеше в каютата и мрачно наблюдаваше едрите дъждовни капки, които се стичаха по стъклата на прозореца. Баща й беше разказвал за влажната английска зима, но винаги описваше въодушевено меките пролетни и летни дни, веселите компании, препускащи по зелените поля.
„Никога не бях виждал такава наситена зеленина, Мария. Цветът ме омагьосваше. Градините на палата, ухаеха замайващо на рози и орлов нокът. Английските цветя са прекрасни, а майка ти беше най-прекрасното между тях.“
Сигурно дъждовете са причина за тази ярка зеленина, помисли си с мрачен хумор Мария. Консуело трескаво търсеше шала й. Мария я погледна и неволно се засмя, Дуенята беше увита от главата до петите, а лицето й отразяваше цялото й недоволство от капризите на природата в тази чужда на сърцето й страна.
В коридора се чуха стъпки. Сър Ричард влезе и когато се поклони, от шапката му се посипаха едри дъждовни капки.
— Време е да слезем на сушата. Готови ли сте, скъпи дами? Виждам, че сте топло облечени. Сложете си качулката, доня Мария, защото навън е много студено.
Когато седнаха в лодката, Мария попита любопитно:
— Къде ще нощуваме?
— Смятам да вземем карета и веднага да потеглим за Лондон. Ще нощуваме в някоя странноприемница по пътя.
На кея ги чакаше кола, вече натоварена с багажа на дамите. Мария беше облякла най-топлата си рокля. Надяваше се, че Норууд ще седне при тях в каретата, но той предпочете да язди отстрани.
Испанският етикет предписваше на неомъжените момичета да не пристъпват праговете на къщите, достъпни за простолюдието, и ако изобщо пътуват, да нощуват само в манастири. Затова днешното й пътуване мина много интересно и тя чакаше с нетърпение да види първата крайпътна странноприемница в живота си. Щом се смрачи, каретата спря и когато дамите слязоха, сър Ричард ги преведе бързо през двора и веднага ги настани в спалнята им, без да им покаже общите помещения.
Стаята беше малка, леглото изглеждаше съвсем чисто, а след кратка проверка Консуело обяви, че помещението е добре проветрено. В камината беше запален огън и измръзналите пътнички се оживиха. Много скоро обаче сър Ричард се сбогува, за да се погрижи за конете, и Мария отново се почувства сама и изоставена.
Вечерята беше донесена от една едра прислужница, която говореше английски на диалект и Мария не разбра почти нищо. Сър Ричард не дойде да вечеря с тях, но по-късно почука на вратата, за да се увери, че всичко е наред.