— Ако настаня доня Мария в кралския двор, това ще улесни безкрайно много намеренията ми. Нали нямате възражения?
Норууд не избягна изпитателния му поглед.
— Не бих искал да я изложа на опасност, даже ако сте я удостоили с честта да осъществи важните ви планове.
— Ценя откровеността ви, приятелю. Но не виждам откъде би могла да дойде опасност. Ако все пак положението се изостри, ще потърся и вашето съдействие — даже ще го поискам най-енергично.
— И по-рано сте намеквали пред мен, че се опасявате за сигурността на кралицата. Вероятно ситуацията е непроменена. Нейно величество е добре охранявана…
— Естествено. Но кой може да знае със сигурност, че онези, от които зависи, заслужават доверието й?
— Ние, които обичаме кралицата, с радост ще умрем за нея.
— За съжаление има и такива, които биха предпочели да посветят предаността си на друга кралица.
— Говорите за шотландката Мери?
Уолсингъм вдигна към устните си чашата с вино.
— Да, и аз имах предвид онази мръсница от рода Стюарт. Докато тази дама не легне в гроба, Елизабет няма да може да спи спокойно, кралството ни няма да бъде сигурно.
— Кралицата никога няма да се съгласи с екзекутирането на Мери Шотландска!
— Убеден съм, че като й представя неопровержими доказателства за участието на шотландката в заговор срещу живота й, веднага ще подпише заповедта за екзекуция.
— Мери е твърде отдавна в затвора, за да прояви такава непредпазливост.
Уолсингъм стана, отиде до прозореца и заговори с гръб към госта си:
— Може би сте прав — засега. Но аз съм й заложил капан и трябва да ви кажа, че стръвта е много привлекателна. Както правилно отбелязахте, дамата е уморена от дългото затворничество. Тя би направила всичко, за да постигне освобождаването си. — Той вдигна рамене. — Кой би я обвинил? Всичко, което трябва да знаете в настоящия момент, е, че съм узнал за заговор, целящ да освободи Мери и да премахне Елизабет. Познавам водачите му и бих могъл по всяко време да окача примките на шиите им, но първо искам да науча имената на всички участници.
Устните на Норууд пресъхнаха.
— Нима искате да забъркате доня Мария в един толкова сериозен заговор?
— Тя е испанка и принадлежи към старата вяра. Възможно е, дори е вероятно засегнатите личности да влязат във връзка с нея.
— Доня Мария ще се прояви като добър неприятел. Тя е смела жена, с висок дух. Нали я познавам! Бъдете уверен, че независимо от испанското си потекло, тя никога няма да прояви готовност да стане съучастница на убийци. Тази подлост е в дълбоко противоречие с природата й.
— Тук съм напълно съгласен с вас. Познавам я само от часове, но това ми беше достатъчно да разбера, че доня Мария е вярна като златото. — Той се усмихна и прибави с лека ирония: — Впрочем, вашата любов към нея ми издаде всичко, което исках да зная. Вие не сте като онези млади, заслепени от любов придворни глупаци. Щом сте се влюбили в доня Мария, значи тя без съмнение е достойна за любов. Ще си позволя да направя едно малко необичайно сравнение: вашата доня Мария ще бъде като сокол между гълъбчетата на кралицата. Присъствието й в двора ще ми даде възможност да преценя по-добре реакциите в този тесен кръг. Разбрахте ли ме?
— Ако това означава, че тя трябва да стане инструмент в ръцете ви… Света майко божия, тя не би имала сигурност нито за момент!
— Тя ще бъде инструмент, без изобщо да го подозира. — Уолсингъм се усмихна многозначително. — Обяснихте ли се вече на дамата?
Норууд не посмя да го погледне.
— Не пряко… сметнах за необходимо първо да приключа със задълженията си към вас, но…
— Най-добре ще бъде да отложите още малко страстното си признание. Естествено ще останете в тясна връзка с нея, за да бдите над сигурността й — и да ме наблюдавате отблизо.
— Значи заподозреният е между придворните дами на кралицата?
Уолсингъм поклати съжалително глава.
— Подозирам всеки, включително вас, скъпи приятелю. Мислите ли, че доня Мария ще се съгласи да стане придворна дама на Елизабет?
Норууд кимна замислено.
— Тя има спешна нужда от сигурност и самочувствие. Не може да се върне в Испания. Мисля, че в момента води ожесточена борба със самата себе си, за да си изясни коя е и дали е длъжна да опази верността си към Испания. Но никога не би си позволила да извърши нещо безчестно. Впрочем, тя е много надарена музикантка. Пее отлично и свири на лютня. Кралицата непременно ще я хареса.
— През цялото ли време беше под надзор?
— Е, бих казал, че през повечето — отговори с леко смущение Норууд.
— Тогава е най-добре да забравим дните, когато е била сама.
По тона, с който бяха произнесени тези думи, Норууд разбра, че случаят беше уреден задоволително за Уолсингъм и той можеше да се оттегли. Надигна се и погледна настойчиво събеседника си.