— Сър Франсис, чувствам се задължен да ви кажа, че е по-добре да не подлагате верността ми на проверка. Ако ми се наложи да избирам между вас и доня Мария…
— Няма да обмисляме тази възможност, преди да се е открила от само себе си. Въпреки това бих желал да ви напомня, че първо дължите лоялност на кралицата. Доня Мария ще има нужда от няколко дни, за да си почине от напрегнатото пътуване. Тя е добре дошла в дома ни и ще положим всички усилия, за да се чувства сигурна и спокойна. През това време ние с вас ще посетим двора.
Мария приглади с гордост красивата си рокля от бяло кадифе, ушита по последна мода, но ненатрапваща се на вниманието, и хвърли бърз поглед отстрани към сър Ричард, който стоеше от лявата й страна. Отдясно, по-висок от всички присъстващи, беше застанал сър Франсис Уолсингъм, тъмен и впечатляващ както винаги, облечен в черно и сребро. Колко много приличаше на испански гранд, а беше непримирим враг на Испания.
Сър Ричард нямаше твърди навици по отношение на облеклото си. Днес беше издокаран в яркочервено кадифе, подплатено с бяла коприна. Обрулената от вятъра и слънцето кожа беше в ярък контраст с блестящо бялата плисирана яка. Мария неволно се запита с какви средства бе платил този разкошен костюм. Вероятно от същия източник, откъдето бяха дошли парите за изисканата й рокля — злато от завладян търговски кораб или скъпоценности от имуществото на заможен плантатор. Сър Франсис беше настоял да надзирава лично съставянето на гардероба й. Кадифето на роклята й беше обшито с мънички златни клончета, дантелената яка беше украсена със златен ширит, а високият гребен, който държеше дантелената мантиля, също беше златен.
Мария трябваше да бъде представена на английската кралица, на великата Елизабет, но макар че вътрешният глас й нашепваше думата „предателка“, тя не можеше да се изтръгне от възбудата и възвишеното чувство на момента. Сър Ричард беше получил заповед да се яви пред своята кралица и сър Франсис настоя Мария да го придружи.
Голямата зала за аудиенции беше пълна с шум и хора. Наконтени и грижливо фризирани придворни владееха сцената, но в навалицата се виждаха и духовници в прости раса, както и държавни служители в скромно облекло. Тук-там седяха великолепно облечени дами. Тъй като тронът беше още празен, разговорите и смеховете бяха високи и безгрижни.
Шумът заглъхна светкавично, когато церемониал-майсторът на кралицата възвести, че Нейно величество влиза в залата. Всички присъстващи се обърнаха към двукрилата врата в дъното и застинаха по местата си. Алебардистите вървяха начело на шествието. След тях се появи самата Елизабет, следвана от ято придворни дами, всички облечени в бяло като Мария. Най-после й стана ясно защо Уолсингъм бе настоял и тя да се облече в бяло.
На фона на скромните бели рокли разкошно облечената кралица блестеше като изгряващо слънце. Мария протегна шия, за да вижда по-добре.
Елизабет носеше рокля от жълто кадифе, а под нея фуста от бял сатен, толкова богато обшита със златни конци и перли, че истинският цвят почти не се различаваше. Набраните ръкави блещукаха и искряха на слънчевата светлина, която падаше през прозорците на палата. Яката от златна коприна беше огромна. Кралицата не беше висока, но се движеше с изискана грация. Тя мина гордо покрай снишилите се в дълбок поклон придворни и седна на трона си. Присъстващите не смееха дори да дишат. Едва когато кралицата кимна с глава, се чу лекото прошумоляване на кадифе и коприна.
Мария се улови, че наблюдава като омагьосана червеникаворусата коса на кралицата, увенчана с диадема, обсипана с бисери. Най-едрата перла беше спусната по средата на челото й с тънка златна верижка. Кралицата изглеждаше напрегната, изхабена и уморена. Бяла пудра и дебел слой руж покриваха лицето й. Досега Мария беше слушала само най-страшни неща за тази жена: че била не само еретичка, но и вещица, която омагьосвала с излъчването си всички мъже в своя двор и ги превръщала в покорни роби. Тя беше видяла как блестяха очите на сър Ричард, когато говореше за английската кралица, и съзнаваше, че той я почита и уважава повече от всичко на света. Въпреки това днес тя видя в кралицата само една издокарана, обсипана със скъпоценности застаряваща жена и в никакъв случай богиня, която заслужава да бъде почитана по този начин.
Владетелката се отпусна на трона, дамите се събраха около нея, готови да й служат. Първият камерхер вдигна белия си жезъл и започна да извиква един по един дошлите просители.