Мария погледна тайно към сър Ричард, но той стоеше гордо изправен и търпеливо чакаше, докато му дойде редът. Редом с него стоеше невъзмутимият сър Уолсингъм.
Камерхерът извика имената им в самия край на представянето.
— Сър Франсис Уолсингъм, сър Ричард Норууд, доня Мария Сантяго и Талавера.
Мария се залови за ръката на сър Франсис, едва сдържайки нервното си треперене, пристъпи пред кралицата и се поклони дълбоко. Когато отново се изправи, тъмните очи на Елизабет бяха устремени с любопитство към лицето й.
— Добре дошла в нашия двор, доня Мария.
Младото момиче се обърна бързо към сър Ричард, който се отпусна елегантно на едно коляно и прилепи устни към бялата тясна ръка на своята кралица, благосклонно протегната за целувка.
— Много се радваме да ви видим отново в двора, сър Ричард. Твърде дълго беше отсъствието ви.
Къдравата руса глава на мъжа се сведе още по-дълбоко.
— Само задачи от извънредна важност за благополучието на Ваше величество можаха да ме задържат далече оттук толкова време.
Мария видя дружелюбната усмивка на Елизабет и сърцето й се сви. Очевидно застаряващата кралица се наслаждаваше на искреното обожание на сър Ричард. Младата испанка беше абсолютно сигурна, че той говори от сърце, и сама се изненада от ревността, която я прониза.
Кралицата махна нетърпеливо с ръка, макар че очите й продължаваха да се усмихват.
— Хайде, да ви няма! Не е редно да ласкаете така безсрамно своята кралица. Доведете го по-късно в покоите ми, сър Франсис, не забравяйте и момичето.
Сър Франсис изведе Мария от залата за аудиенции, за да й покаже някои от забележителностите на палата Уайтхол: трите галерии, които се съединяваха във великолепна тераса, от която гостите можеха да се наслаждават на красивата гледка към Темза, и прекрасния таван на голямата галерия с картините на Холбайн. Мария се прехласна по красотата им, но объркването й не изчезваше. Какво правеше тук? Защо я бяха представили на кралицата? Тя беше враг на Англия и въпреки това в хладния и преценяващ поглед на владетелката нямаше нито следа от враждебност. Мария последва послушно двамата си придружители във великолепните градини, за които баща й говореше с такъв копнеж, разгледа огромната арена за турнири, където кралицата се забавляваше с многоцветната игра на състезанията, организирани в нейна чест. Всичко беше извънредно впечатляващо, но и уморително и Мария се зарадва, когато тримата се оттеглиха в кабинета на сър Франсис, където им сервираха изискани ястия и освежителни напитки.
Едва бяха свършили, когато им наредиха да се явят в частните покои на кралицата. Владетелката беше свалила скъпоценните си парадни одежди и носеше проста рокля от тежка коприна. В стаята беше останала само една придворна дама.
Тя кимна на гостите да се настанят на столчетата в краката й, след като прие благосклонно почтителните им поздрави. Мария се учуди на гласа й: дрезгав, доста дълбок, искрено дружелюбен.
— Нахранихте ли се?
— Разбира се, Ваше величество — отговори сър Франсис.
— Тогава да говорим за работа. — Кралицата потупа сър Ричард с дръжката на ветрилото си и той отново се наведе да целуне върховете на пръстите й. — Чухме, че сте донесли достатъчно плячка, която да ви обезщети за преживените нещастия.
Сър Ричард се ухили. В частните покои на кралицата той беше много по-спокоен отпреди и можеше да се откаже от придворната церемониалност.
— Достатъчно не само за мен, но и ми позволява да предоставя значителна сума на кралската хазна.
Кралицата изглеждаше доволна.
— Чудесно, сър Ричард. Парите ще бъдат използвани за благородни цели. Прочетохме докладите ви и напълно съзнаваме опасностите, които предвиждате.
Лицето на Норууд изрази сериозна загриженост.
— Позволете да дам на Ваше величество един съвет за вашата собствена сигурност. Дори опасността за Англия бледнее срещу много по-реалната опасност за живота ви. Крал Филип Испански ще стори всичко, за да ни лиши от нашата велика кралица.
— Знам това — отговори раздразнено Елизабет. — А дори и да забравя, моят арабин не престава да ми го напомня.
Сър Франсис се престори, че не е чул прякора, който му беше измислила лично кралицата.
Елизабет се засмя и посвети вниманието си на Мария.
— Значи това е испанската плячка, която донесохте от пътуването си, сър Ричард?
Мария се изчерви до корените на косите си и кралицата отново се засмя.
— Виждам, че разбирате английски, доня Мария. Не се обиждайте, момиче. Сър Франсис ми разказа колко добре сте били настанени на кораба и че сте била под постоянната закрила на дуенята си. Не бих ви приела в кръга на моите дами, ако не бях сигурна в добродетелта ви.