Досега двамата се бяха срещнали само два пъти в двора, и то за кратко, и бяха разменили само няколко нищо незначещи любезности. Под любопитните погледи на останалите дами просто не можеха да поведат истински разговор. Той изглеждаше загрижен за благополучието й, но и се гордееше с факта, че кралицата я бе удостоила с благосклонността си. Постепенно Мария започна да вярва, че Норууд се радва, дето се е отървал от досадните си задължения към нея. Засега не беше успял да открие роднините й.
Една вечер Мария беше получила нареждане да забавлява кралицата със свирене на лютня и след като Нейно величество се оттегли за сън, вървеше обратно по коридора към стаичката си. Изведнъж чу странен шум и се огледа уплашено. От една ниша долиташе отчаян плач. Мария спря пред еркерния прозорец, закрит със скъпоценна завеса, на която беше изобразена богинята Диана, и се поколеба. Знаеше, че много хора в това състояние не изпитват желание да бъдат утешени. Но самата тя в последно време беше толкова нещастна, че реши да предложи подкрепата си. Сигурно плачеше някоя от придворните дами на кралицата, а Мария, макар и отскоро в двора, знаеше, че Елизабет може да бъде много жестока и безмилостна към хората, които я заобикаляха.
Тя повдигна леко завесата и попита с тих глас:
— Мога ли да ви помогна?
Хълцането престана, в коридора се възцари тишина. Мария направи нов опит:
— Аз съм, доня Мария. Понякога и аз се чувствам много самотна. — Гласът й изразяваше искрено съчувствие: — Често си казвам, че съм длъжна да свикна с живота си тук… все едно как.
Нежна женска ръка отметна гоблена и на трепкащата светлина на стенните свещници Мария разпозна обляното в сълзи, силно зачервено лице на младата придворна дама, която беше до кралицата в деня на представянето й.
— Мистрес Лестър? Мога ли да направя, нещо за вас? Какво се е случило?
Урсула Лестър потисна тихия си стон.
— Прощавайте, аз си мислех… Всички дами са си легнали… Мислех, че никой няма да ме чуе.
— Заповядаха ми да свиря пред кралицата, затова се прибирам толкова късно. Тя не можеше за заспи. Да не сте болна, мистрес Лестър? Или ви боли нещо? Да повикам ли лекар?
— Не, не, моля ви! Не съм болна, само… само съм много, много нещастна тук. — Тя отвърна лице и отново избухна в плач.
— Сигурно ви е мъчно за дома? — попита меко Мария и вместо отговор раменете на момичето се разтресоха още по-силно. — Съчувствам ви, защото и аз изпитвам вашата мъка. Аз също съм много далече от родния дом и макар че дуенята ми е много мила с мен и ме гледа като родна майка, усещам болезнено липсата на родината си. Къде е вашата?
— В Нортхамптъншир. Брат ми Уилям помоли кралицата да ме приеме в двора си и аз бях убедена, че ме очакват прекрасни приключения. Вече три месеца съм тук, а…
— Липсват ви родителите, братята и сестрите ви, нали?
Мистрес Лестър поклати глава.
— Родителите ми са мъртви. Останахме само Уилям и аз…
— Той ли ви заповяда да заемете мястото на придворна дама?
— Не, аз сама поисках. Бях много горда, че кралицата ме е удостоила с тази чест. Знаете ли, аз не съм от старата аристокрация, затова не хранех големи надежди… а после… когато Уилям ми каза… хвърлих се на шията му и бях най-щастливата жена на света, защото нямах представа…
— Какво не знаехте, мистрес Лестър? Нима кралицата не се отнася достатъчно любезно към вас, защото не сте от висшето общество?
— Не, кралицата е много любезна. — Урсула се усмихна с копнеж. — Е, поне когато е в добро настроение. Другите дами обаче, те… — Тя се разхълца отново. — Те ме отблъскват… и то не заради семейството ми, всъщност и затова, но главно защото аз… аз съм рекусантка. Нямах представа, че това ще ме изключи от техния кръг, но и не мога да го обясня на отговорничката за гардероба.
Мария приседна до нея на рамката на прозореца.
— Рекусантка… тази дума ми е непозната.
— О, разбира се, че няма откъде да я знаете. Не сте ли испанка? Тогава и вие трябва да принадлежите към старата вяра!
Мария отвори широко очи.
— Значи ли това, че сте католичка? Вярна дъщеря на римската църква?
— Да, ние с Уилям сме католици.
— А аз си мислех, че е забранено…
— Така е. Не ни преследват, но плащаме парична глоба, защото не принадлежим към официалната църква, и нямаме право да говорим открито за вярата си. Аз не съм казала нито дума в двора, но другите дами знаят и се държат ужасно. Твърдят, че всички католици са предатели, че не е редно да служа на кралицата, че никой от придворните не ме гледа с добро око. А тази вечер… някой е разкъсал бродерията ми. Бях ушила чудесна кърпичка и смятах да я подаря на Нейно величество за годишнината от възкачването й на трона. Не съм добра в бродерията, работих много упорито, а после… тази вечер я намерих разкъсана на парченца. Когато я открих, мистрес Уейнрайт избухна в смях и другите се присъединиха към нея. Избягах от спалнята и се скрих тук.