Мария сложи ръка на рамото й.
— Не бива да им позволявате да забележат колко дълбоко са ви засегнали.
— Няма да се върна при тях — отговори страстно Урсула. — Не мога да го направя. Ще помоля Уилям да ме вземе в къщи. Той ще подаде молба до кралицата и…
— Но, мистрес Лестър, така само ще ги зарадвате! Освен това може да навредите на кариерата на брат си.
Урсула кимна потиснато.
— Не бях помислила за това. Уилям е много добър с мен, но сигурно няма да се зарадва.
— Тази нощ няма защо да се връщате в спалнята на дамите. Можете да спите при мен. Кралицата ми предостави собствена малка стая. Предполагам, знаела е, че чуждестранният ми произход ме отдалечава твърде много от останалите дами. Стаичката не е голяма, но въпреки това ще се намери място и за вас. Искате ли да дойдете с мен?
Урсула вдигна към нея разплаканото си лице и направи опит да се усмихне.
— Би било чудесно. Но сигурна ли сте…
— Да, сигурна съм. — Мария й кимна окуражително. — Трябва да се държим една за друга, не намирате ли? А утре ще попитам дали ще ви разрешат да се пренесете изцяло при мен. Вярвам, че няма да откажат. Дуенята ми ще се грижи и за двете ни.
Приятелството с Урсула Лестър направи живота в кралския двор малко по-поносим за Мария. Английското момиче с плахата усмивка и големите кафяви, малко късогледи очи беше приятна компания. Двете бяха почти на една възраст, Урсула беше само с три месеца по-малка от Мария. Тя беше избрана за придворна дама само няколко дни преди Мария. Починалият й баща беше с ранг на баронет, а брат й, за когото непрекъснато разказваше, бе наследил имението си малко преди Коледа.
— Уилям беше приет в кралския двор за Нова година и кралицата много го хареса — разказваше гордо тя. — И това не е чудно, защото Уилям е красив и самоуверен. Знам, че и вие ще го харесате, когато го видите. Винаги сме били заедно и той много искаше да бъда близо до него, когато дойде в двора. Затова подаде молба да ме приемат като придворна дама на кралицата. За съжаление се виждаме твърде рядко и бях много самотна до вашето идване.
Може би причината беше в потискащата самотност без сър Ричард Норууд, но Мария скоро започна да харесва компанията и вниманието, което й оказваше Уилям Лестър. Той беше красив, точно както го бе описала сестра му, не толкова силен и широкоплещест като Норууд, с по-крехки крайници, но представителен. Тъмната му коса падаше на меки къдрици до раменете, кафявите му очи бяха меки и изразителни като на сестра му, цветът на лицето беше свеж и приятен. Обличаше се с много вкус, не с подчертания разкош на другите придворни, които пълнеха залите и коридорите на Уайтхол. Към Мария се отнасяше с искрено почитание.
— Доня Мария, просто нямам думи да изразя колко съм ви благодарен, че посвещавате толкова внимание на сестра ми. Тя ми разказа колко мило сте се държали и че дори сте споделили стаята си с нея. Знаех, че бедната Урсула не се чувства добре в двора, но нямах представа какво бих могъл да сторя, за да й помогна. А сега лицето й отново е щастливо…
Мария се усмихна поласкано.
— Аз също бях много радостна да си намеря приятелка. И аз страдам от носталгия, сър Уилям, а религията, която изповядвам, не ме прави приятна компания за останалите дами.
Сър Уилям я погледна с известен страх, но забележката го накара да осъзнае, че Мария копнее за утешението на религията си не по-малко от него и сестра му.
Някак съвсем естествено сър Уилям започна да придружава Мария при всяко излизане и да прави компания на двете млади дами. След като сестра му си бе намерила приятелка, той идваше в Уайтхол много по-често от преди.
Винаги когато задълженията му позволяваха, той извеждаше трите дами — Консуело бе настояла да ги придружи на разходка в града. Докато изпълняваше службата си при кралицата, Мария поглеждаше често към младия мъж и всеки път се изчервяваше цялата, защото забелязваше, че и неговият поглед е устремен към нея с пламенно желание. Комплиментите му я ласкаеха и й бяха приятни, защото чуждоземната й хубост правеше другите придворни несигурни и те избягваха по-близък контакт с нея. Тя бе разбрала отдавна, че другите дами бяха силно изненадани от внезапното й провъзгласяване за придворна дама на Елизабет, но не се осмеляваха да изразят открито недоверието си. Не беше чудно, че при тези обстоятелства тя започна да цени високо дружбата си с брата и сестрата Лестър.