Ала когато един ден Уилям насочи разговора към общата им религия, младото момиче се обезпокои. Тримата бяха седнали в една отдалечена беседка в градината. По едно време извикаха Урсула при кралицата и Мария и Уилям останаха сами. Смутена, Мария понечи да се изправи, но Уилям хвана ръката й и я задържа.
— Сигурно много страдате от постоянните дворцови интриги, доня Мария — заговори топло той. — Урсула ми разказа за спокойния ви живот в естанцията.
— Да, това е вярно. — Мария изкриви лице. — Не бих имала нищо против да живея далече от двора. Не съм подготвена за такъв живот, камо ли пък в Англия.
— За съжаление тук ви липсва и утехата на религията.
Макар че Уилям говореше съвсем тихо и наблизо нямаше никой, Мария усети как я побиха студени тръпки. Тя се огледа бързо, защото се боеше до смърт от любопитните придворни.
— Мисля, че е забранено да се ходи на католическа служба.
— Ако имате желание, ще ви намеря свещеник.
— Но това е много опасно, особено за духовното лице!
— Той е от хората, които не се стряскат пред опасностите, когато съвестта и дългът изискват действие.
— Кралицата знае ли, че Урсула…
— Елизабет е толерантна, стига католическите семейства да плащат редовно наложените им глоби и да се пазят от предателство към трона. Да, сигурен съм, че религиозните ни симпатии не са тайна за нея. Не бива да забравяте, че някога и тя е била приета в лоното на католическата вяра и едва по-късно е решила да се откаже от нея.
Мария преглътна мъчително. Много отдавна не се беше изповядвала и копнееше да чуе утешителните слова на свещеника.
— В никакъв случай не бих искала да ви излагам на опасност, сър Уилям, но с радост бих поговорила с някой духовник, ако не рискуваме твърде много.
Сър Уилям целуна пламенно ръката й.
— Имайте ми доверие, доня Мария. Знаете, че с удоволствие ще ви услужа.
— Като настоящ закрилник на доня Мария в Лондон аз се радвам да чуя такива думи от устата ви.
Мария вдигна изненадано глава и се смути още повече, като видя сър Ричард, който стоеше на входа на беседката и ги наблюдаваше с весело лице. Бузите й пламнаха. Уилям Лестър не беше пуснал ръката й и тя побърза да я издърпа.
Сър Уилям скочи и се поклони дълбоко.
— Доня Мария е добра приятелка със сестра ми, сър Ричард, затова и аз се стремя да й помагам, доколкото мога.
Норууд го удостои с обичайната си подигравателна усмивка, добре позната и възбуждаща.
— Както вече казах, радвам се да чуя такива думи. За съжаление ще се наложи да ви отнема доня Мария, млади момко. Трябва да придружа младата дама в покоите на кралицата. Тя желае да ни попеете, доня.
Лестър се поклони сковано и Мария подаде ръка на сър Ричард. Беше извънредно смутена от факта, че я бяха заварили сама с младия мъж, въпреки това сърцето й направи огромен радостен скок при вида на любимия човек, който не се беше явявал в двора повече от две седмици.
— Значи сте си намерила приятели.
— За сър Уилям ли говорите?
Сивите очи на мъжа светеха със странен блясък.
— Всъщност имах предвид по-скоро мистрес Урсула…
— О, да — прошепна смутено Мария. — Двете имаме много общи неща.
— Лестърови са католици.
— И какво значение има това? — попита сърдито Мария. — Както знаете, аз също съм…
— Послушайте съвета ми и не излизайте сама със сър Уилям — прекъсна я меко Норууд. — Кралицата не понася, когато дамите й си намират обожатели, и обикновено ги наказва много строго. — Усмивката му беше невесела. — Младият Лестър е привлекателен мъж и самата кралица го удостоява с благоволението си, поне засега.
— Урсула ни напусна само преди минути…
Норууд я погледна изпитателно.
— Вярвам ви. И вие ли го намирате привлекателен, Мария?
— Той и сестра му се държат много мило с мен. Не съм си позволявала нищо нередно. Консуело винаги излиза с нас.
— Тогава всичко е наред — заключи спокойно той и я поведе към покоите на кралицата.
След два дни Урсула помоли приятелката си да излязат в градината и зашепна съзаклятнически:
— Утре следобед ще отидем в жилището на брат ми. Няма да разполагаме с много време, тъй като трябва и да направим някои покупки, за да обясним задоволително отсъствието си. Консуело може да ни придружи.
Мария беше развълнувана и много обезпокоена.
— Ами ако кралицата ни повика точно по това време?
— Не е вероятно. Поръчала е златаря си и обикновено прекарва много часове в избор на благородни камъни. Разбира се, ако златарят не дойде, ще отложим посещението за друг ден.