— Да — отговори задъхано тя и се обърна към Урсула, сякаш търсеше помощ. — Имам нужда от тънък лен. — Забелязала едва забележимото окуражително кимване на Урсула, тя добави по-спокойно: — Влязохме за малко при брата на мистрес Урсула.
При споменаването на лена сър Ричард бе примигнал изненадано и както винаги, Мария усети леката насмешка, с която беше свикнала, но не преставаше да се дразни. Норууд, който иначе беше самата учтивост, само присви леко очи при споменаването на сър Уилям.
Урсула не можеше да преодолее смущението си и Мария сметна за свой дълг да заговори за незначителни неща. Норууд придружи дамите до близкия магазин и настоя да подари на всяка от тях по няколко цветни панделки, които се предлагаха на улицата.
Под претекст, че иска да избере панделка, която да подхожда на цвета на роклята й, Норууд издърпа Мария настрана и заговори настойчиво:
— Радвам се, че се срещнахме. Пристигна вест от леля ви.
— Намерили сте я! — Мария не беше на себе си от неочакваната радост. — Тя зарадва ли се да чуе за мен или… — Тя млъкна несигурно. Беше твърде вероятно роднините на майка й да се откажат от общуването с испанската си племенница.
— Сър Франсис Уолсингъм изпрати един от хората си в северната част на страната, за да потърси близките ви. Установихме, че имате само една леля, доколкото разбрах, по-голямата сестра на майка ви. Името й е мистрес Ан Уинтертън, омъжена е за сър Томас Уинтертън от Морпет в Нортъмбърланд. Омъжила се е и е отишла да живее на север, преди майка ви да се запознае с дон Диего, и оттогава не е идвала в Лондон. Била много засегната от смъртта на сестра си, но в същото време изразила бурната си радост, че има племенница, която е в Лондон. Написала ви е писмо, което сър Франсис ми даде тази сутрин. Не очаквах да ви видя тук, но ви обещавам тази вечер да го донеса в двореца.
— Мислите ли, че някой ден ще мога да я посетя? — попита възбудено Мария. Радостта от откритието, че не е съвсем сама в Англия, я накара да забрави объркването, което беше предизвикала неочакваната среща със сър Ричард непосредствено след непозволеното посещение при отец Джон в дома на сър Уилям Лестър.
Сър Ричард поклати глава и в очите му се изписа съмнение.
— Нортъмбърланд е много далече на север, а и вашите задължения в кралския двор правят това пътуване невъзможно. По-късно, когато вече няма да бъдете придворна дама, бих могъл да ви заведа да видите роднините си. — Той се обърна към Урсула и Консуело, които се опитваха да се спазарят с търговеца. Тъй като Консуело говореше английски едва-едва, пазарлъкът беше много смешен.
— Наистина ли беше нужно да влезете с мистрес Урсула в дома на брат й? — Тонът на Норууд стана необичайно остър и сърцето на Мария заби уплашено. Дали защитникът й беше загрижен за доброто й име или се сърдеше, че тя се бе срещнала със сър Уилям толкова скоро след предупреждението му?
— Урсула трябваше да поговори с брат си за семейни дела — обясни смутено тя. — Тъй като се бяхме уговорили да излезем на покупки, тя ме помоли първо да се отбием за малко в жилището му и не можах да й откажа. Сър Уилям се държа като истински рицар.
— Сигурен съм, че е било точно така — отговори раздразнено сър Ричард и Мария се смути още повече под изпитателния му поглед.
— Имате ли нещо против сър Уилям?
— Аз? В никакъв случай. Та аз почти не го познавам. — Норууд я погледна в очите и Мария потръпна от странния блясък в сивите зеници. Днес те й приличаха на дълбоко езеро под дъжда. — Той е нов в двора. Един от многото млади мъже, дошли да търсят щастието си. Но вече ви казах, че не е много умно да настроите кралицата срещу себе си, като му позволявате да ви ухажва.
Мария се готвеше да му отговори, че няма нищо такова, и да му разкрие истинската цел на посещението си в дома на сър Уилям, но не посмя да каже нито дума. Тайната трябваше да бъде запазена, най-вече заради сигурността на свещеника. Тя се извърна настрана, защото не можеше да издържи на изпитателния му поглед, и посегна към синята панделка, която беше харесала. За първи път криеше нещо от Норууд и се чувстваше ужасно неловко.
Сър Ричард придружи дамите до Уайтхол и се сбогува със студена учтивост.
Докато двете момичета бързаха по коридорите към кралските покои, Мария попита обезпокоено:
— Мислите ли, че сър Ричард предполага коя е била истинската причина за посещението ни при вашия брат?
Урсула прехапа устни.
— Не знам… Той е на служба при Уолсингъм, всички го знаят. Но както и да е, беше съвсем естествено да посетя брат си и вие да ме придружите.
— Кажете ми, Урсула, и вие ли отивате на изповед с такъв страх като мен днес?