Мария бе послушала настойчивия съвет на сър Ричард и проявяваше повече предпазливост. Все пак тя не искаше да прекъсне дружбата си с брата и сестрата Лестър, затова, макар да не окуражаваше сър Уилям, не го и избягваше напълно. Преди два дни, когато придворните излязоха на езда с кралицата, конят на Мария внезапно започна да куца и сър Уилям веднага се втурна да й помогне.
За нещастие стана така, че сър Ричард мина покрай тях само след минута и отново ги завари сами. Той не се постара да скрие недоволството си от видяното и до края на излета остана близо до Мария. Дали кралицата беше узнала за недостойното й поведение и сега я викаше, за да я укори или дори да я накаже?
Елизабет седеше съвсем сама пред спинета си. Тя поздрави любезно младата испанка и веднага прогони страховете й. После с царствен жест й посочи да заеме място на столчето пред нозете й.
— Мария, вие изглеждате толкова свежа и бодра, много по-добре от повечето дами, които за съжаление невинаги спят през цялата нощ, както би трябвало да правят, за да могат на следващия ден да изпълняват задоволително задълженията си към Нас.
— Ваше величество?
Елизабет изкриви устни в подигравателна гримаса.
— Дете мое, Ние знаем отлично какво се върши в коридорите на палата, даже по времето, когато официално сме се оттеглили. Понякога Ни харесва да затворим едното си око, но друг път залавяме провинилите се на местопрестъплението и ги изпращаме в провинцията, за да помислят на спокойствие в какво са сгрешили. Слава богу, с вас нямаме подобни проблеми. Сигурни сме, че сте девствена и чиста като бялата одежда, която носите.
Мария се изчерви до корените на косите си. Отдавна й се искаше да разбере истинското мнение на кралицата относно връзката й със сър Ричард Норууд.
Елизабет побърза да разсее съмненията й.
— Преди малко при Нас беше Ричард Норууд. Помоли за разрешение да ви предложи женитба. Според Нас тази връзка е особено благоприятна и за двете страни. Все пак вие се намирате в доста неприятно положение — нямате зестра. Норууд е негодник, но е дяволски красив момък и Ние сме убедени, че ще се отнася добре с вас. Какво ще кажете?
— О, Ваше величество, никога не съм помисляла за такава възможност…
— Наистина ли? — Кралицата вдигна високо изписаните си вежди, за да изрази съмнение в истинността на това твърдение. — Е, тогава започвайте да мислите, дете мое. Вероятно няма да получите по-добро предложение, разбира се, ако вече не сте дарила сърцето си другиму. Ако е така, Ние желаем да бъдем запознати с положението, и то веднага, за да помислим какъв съвет да ви дадем.
— Не, Ваше величество, няма друг. Или поне…
— Младият Лестър ви е хвърлил око, даже Ние го забелязахме. Сигурно е замаял главата ви с красиви думи?
— Той наистина ме харесва, Ваше величество — прошепна несигурно Мария. — Но между нас не е имало нищо непочтено…
— И Ние се надяваме, че е така — отвърна остро кралицата. — Значи Лестър не се трогна от мнението на половината двор, че сър Ричард има по-стари права?
— Не знам, Ваше величество.
Владетелката махна с ръка, за да възпре по-нататъшните обяснения на Мария.
— Ние вярваме в уверенията на сър Ричард, че сте недокосната и напълно подходяща да ни служите. Другите може би не мислят така, затова ви приеха хладно и сдържано, разбира се, с изключение на Урсула Лестър.
Тя ми е като сестра.
— А Уил Лестър ви е като брат? — допълни кралицата и се изсмя кратко и дрезгаво. — Обичате ли го?
— Приятно ми е да разговарям с него, Ваше величество.
— А Норууд? И него ли харесвате? Говорете, момиче. Не можете да отречете, че сте имали достатъчно време да го опознаете. — Мария не беше в състояние да произнесе нито дума и кралицата нетърпеливо я потупа по рамото с ветрилото си. — Неприятен ли ви е той?
— Не, Ваше величество. — Отговорът дойде колебливо.
— Значи, ако Ние дадем съгласието си, няма да се възпротивите на тази женитба?
Мария сведе глава, за да скрие очите си от острия поглед на кралицата.
— Не бих се осмелила да възразя на желанието на Ваше величество.
— Хъм. — Елизабет захвърли ветрилото си и прехапа замислено долната си устна. — Странно защо ми се струва, че тази новина беше истински шок за вас. Нима Норууд никога не ви е намекнал, че смята да ви предложи женитба?
— Не, Ваше величество, никога.