Норууд усети треперенето й, видя замъгления й поглед и се уплаши.
— Какво има? Да не се притеснявате за младия Уилям Лестър? Той не е за вас. Знам, че се опитва да ви завърти главата с ласкателства и че двамата се срещате често. Няколко пъти ходихте дори в жилището му и това беше истинско безумие. Последния път не присъстваше дори сестра му.
Мария усети как гневът й вдъхна нови сили.
— Как смеете да ме шпионирате? Консуело беше през цялото време с мен и може да го потвърди. Няма нищо лошо в това, че съм отишла в жилището му. Той е брат на приятелката ми! — Как да му обясни, че е ходила там не заради Уилям Лестър, а за да се види с отец Джон?
— Исках да бъда сигурен, че няма да ви се случи нищо лошо — отговори гневно сър Ричард. — Нали ви предупредих да се пазите! Знае се, че Лестърови са католици, а някои от приятелите им не се ползват с добро име пред кралицата и съветниците й.
— Да не би да обвинявате Уилям Лестър в предателство? — попита стреснато Мария и лицето й пламна.
— Не бих отишъл толкова далеч, без да имам доказателства. Но връзките, които момъкът поддържа, не говорят добре за него. Честно казано, и аз не го намирам за много умен.
— Вие ревнувате сър Уилям — заяви пренебрежително Мария.
— Е, добре, признавам, че е така. А сега ви заповядвам от днес нататък да избягвате компанията му. — Норууд стисна болезнено китката й и тя изкриви лице.
— Аз не съм ваша робиня, сър. Все още не ви принадлежа и нямате право да ми заповядвате какво да правя. Ще ходя, където искам и ще се срещам с когото искам.
— Вие сте моя годеница и сте длъжна да се държите прилично и разумно.
— Все още не съм дала съгласието си — възрази бурно Мария. — А докато го направя, нямам намерение да променям живота си.
— Кралицата изрази одобрение към нашата връзка. — Погледът на Норууд беше станал корав и заплашителен. Сърцето на Мария биеше до пръсване, но тя нямаше намерение да отстъпи. Чувстваше се като разкъсана на парченца. Умираше от желание да стане изцяло негова, но някъде дълбоко вътрешният глас я предупреждаваше, че животът с такъв човек крие много неизвестност.
Решена да отиде докрай, тя освободи ръцете си.
— Мисля, че… трябва да ми дадете време, сър Ричард. — Думите й прозвучаха церемониално и студено и Норууд направи нетърпелив жест с ръка, сякаш беше готов да прибегне до насилие, за да я накара да отстъпи. Все пак той не забрави окончателно доброто си възпитание, отстъпи назад и се поклони дълбоко.
— Прощавайте, Мария, аз горях от нетърпение да обявя годежа ни пред целия двор и съзнавам, че постъпих неразумно. Обърках ви, дори ви уплаших, макар че нямах такова намерение, повярвайте! Виждам, че сте много бледа. Изпратете Консуело при дамата, която отговаря за гардероба, и я помолете да ви освободи от днешните задължения при кралицата. Елизабет ще прояви разбиране, сигурен съм. Кажете, че имате главоболие.
Мария кимна потиснато.
— Кога ще ми дадете отговор?
— Елате при мен, когато желаете, сър Ричард. След като кралицата одобрява ухажването ви, няма защо да се крием.
Норууд беше дълбоко засегнат от ледения й отговор, но по лицето му не пролича нищо. Без да каже нито дума повече, той склони глава и побърза да излезе.
Консуело се втурна към възпитаницата си.
— О, миличката ми! Сър Ричард ви направи предложение, нали? Точно както очаквах!
Мария сведе глава, за да скрие сълзите си.
— Да, кралицата ме уведоми за предложението му и ми нареди да приема ухажването му. Аз съм… — Тя скри лице на гърдите на дуенята си и се разхълца бурно. — Аз… не знам какво да сторя.
— Но вие го обичате!
— Да, да! — Мария говореше едва-едва. — Обичам го, но… и се боя от него, Консуело.
Старата жена отвори уста да каже нещо, но беше толкова засегната от мъката на младото момиче, че преглътна обясненията и я поведе грижовно към стаята й, която за щастие в този час беше празна.
След като изпрати Консуело при главната придворна дама, Мария се хвърли на леглото и даде воля на сълзите си. Нерадостните мисли разкъсваха сърцето й. Престореното главоболие се превърна в истинско. Колко пъти си беше мечтала сър Ричард да я направи своя съпруга, да я притежава изцяло. Винаги когато беше близо до него, кръвта започваше да пулсира буйно във вените й, а сега умираше от страх при мисълта, че двамата могат да се обвържат за цял живот. Той можеше да я изпрати в имението си на север, а да си остане в двора и да се забавлява. Тя беше наясно, че може да живее спокойно и доволно със съпруг като Уилям Лестър, но не и със сър Ричард Норууд. Младият Уилям щеше да се грижи за нея, да й посвети живота си, да й остане верен. Ричард Норууд обаче — той щеше непрекъснато да търси нови приключения, за да увеличи състоянието си, а тя щеше да го чака в далечното северно имение и да прекарва дните си в молитви за благополучното му завръщане.