Ала кралицата подкрепяше тази връзка и Мария нямаше право да се противопостави на желанието й. Освен това въпросът за причините, поради които Норууд бе помолил за ръката й, не преставаше да я измъчва. Тя нямаше зестра, нямаше и надежди да получи наследство. Леля й в Нортъмбърланд се беше зарадвала, че има племенница, и чакаше с нетърпение да я види, но не беше готова да поеме каквито и да било задължения. Ричард Норууд беше загадъчен, мотивите му също бяха неразгадаеми. Първо доведе Мария в двора и я остави на съдбата й, а сега се стремеше по най-бързия начин да я отведе отново оттук и да я направи своя съпруга. Колкото и да размишляваше, Мария не можеше да открие скрития смисъл в действията му.
Консуело се върна с очакваното разрешение и Мария въздъхна облекчено. Другата вест беше, че Урсула е напуснала двореца.
— Госпожата, която отговаря за гардероба, смята, че е отишла в жилището на брат си. Излязла е на кон, придружена от един ратай.
Мария скочи от леглото. Урсула и Уилям трябваше да узнаят всичко за развитието на нещата около нея. Тя прехапа замислено долната си устна. Съзнаваше, че изричното съгласие на кралицата за женитбата й със сър Ричард Норууд ще разруши всички надежди на Уилям, а Урсула ще бъде много потисната от вероятното скорошно оттегляне на единствената си приятелка от кралския двор.
Тя помисли още малко, после решително тръсна глава.
— Ще отида да потърся мистрес Лестър — заяви тя и Консуело не посмя да възрази, макар да съзнаваше колко рискована бе постъпката на възпитаницата й. Всъщност Мария беше движена главно от надеждата да се срещне с отец Джон и да потърси съвета му и утешението, което само религията можеше да й даде.
Тромавият слуга, който изпълняваше и длъжността портиер при сър Уилям, изглеждаше много изненадан от появата й, но въпреки това отговори утвърдително на въпроса й у дома ли си е сър Уилям и я отведе в дневната.
— Много съжалявам, мистрес, но сър Уилям е зает. Щом гостите си отидат, ще го уведомя, че сте тук.
— В момента търся мистрес Урсула. Не е ли тук?
— Не, но чух, че сър Уилям я очаква малко по-късно. Ако искате да почакате…
— Благодаря ви, наистина е най-добре да почакам.
Мария приседна на тапицираната пейка под прозореца, а Консуело зае място в близост до вратата. През обкованите с олово прозорци се виждаше оживената улица. Трескавата суетня на големия град не преставаше да я възхищава и не губеше привлекателната си сила. Новата свобода, придобита в Англия — да излиза с дуенята си по улиците, да купува шумно предлаганите от търговците стоки, — й беше особено приятна и тя не можеше да й се насити. Лондон беше наистина невероятен град, а смесицата от богатство и бедност по улиците му я привличаше по странен начин.
Слугата им поднесе вино. На излизане забрави да затвори вратата и Мария чу приглушените гласове в съседната стая — работния кабинет на сър Уилям. Английските думи идваха до нея една през друга и тя не им обръщаше внимание, докато едно име не я накара да застане нащрек.
— Трябва да бъдеш много предпазлив, Уил. Испанската лейди беше доведена в двора от Норууд, а аз имам всички основания да предполагам, че е креатура на Уолсингъм.
Мария чу ироничния смях на сър Уилям и скочи от мястото си.
— Тя е уверила Урсула, че не е имала нищо с него, макар че са прекарали много време заедно. Ние с теб не можем да повярваме в невинността й, но това е истината, сигурен съм.
— Ти си заслепен от любов, приятелю. Надявам се, че малката никога не се е виждала с отец Джон Балард.
Консуело стана да затвори вратата, но Мария й махна с ръка да не вдига шум. Тя се промъкна предпазливо до стола край вратата и посочи на дуенята си да заеме мястото й до прозореца. Друг глас, който й прозвуча познато, но в първия момент не можа да се сети чий е, продължи разговора:
— Уил познава задачата си и е наясно какво рискуваме. Мисля, че вече уредих всичко. Кралицата е известена за готовността на Парма да изпрати в Англия испански войски. Трябва му само пристанище, където да ги свали на сушата без риск да ги открият. Джифърд се е срещнал с Морган и е изпратил писмата направо на кралицата. Тя ги е получила въпреки строгия надзор на Полет и ще ми отговори лично. Настоях за това.