Тази мисъл улучи Мария като физически удар и пред очите й притъмня. Когато Уолсингъм и сър Ричард влязоха в стаята, трябваше да стисне здраво зъби, за да издържи предстоящия тежък разговор.
— Ранена ли сте, доня Мария?
Младата жена поклати глава.
— Ще можете ли да отговаряте на въпросите ми?
Тя кимна, макар че очите й бяха пълни със сълзи. Уолсингъм отпрати слугинята и приседна на един стол до леглото, на което лежеше Мария, стиснала конвулсивно едрата ръка на Консуело.
— Не бързайте, доня Мария, и бъдете колкото се може по-точна. Животът на кралицата зависи от думите ви.
— Сър Франсис, вие подозирахте ли, че Уилям Лестър и приятелите му подготвят заговор срещу кралицата?
Уолсингъм кимна и прокара пръсти по тъмната си брадичка.
— Животът на Нейно величество е в опасност, а вие сте оставили тези мъже да се разхождат свободно! — извика гневно Мария.
— За съжаление не познавам всички участници в заговора, доня Мария. Ако арестувам само онези, чиито имена са ми известни, голямата риба ще се изплъзне от мрежата ми и опасността за кралицата ще се увеличи. Събираме доказателствата и чакаме. Затова ви моля да ми разкажете всичко, което знаете.
Мария пое дълбоко дъх и започна да разказва: бавно, обмисляйки всяка дума, с чести паузи, през които поглеждаше подозрително сър Ричард.
— Значи смятате, че сте познали Антъни Бабингтън по гласа?
— Да, той има характерен висок глас.
— А имената, които са били споменати? Моля ви, спомнете си всичките!
Мария прехапа устни.
— Нямам представа колко хора бяха събрани в кабинета на сър Уилям. Във всички случаи Лестър и Бабингтън, да, и някой си Барнуел, който получи от Бабингтън задача да поддържа връзката с човек на име Джоунс и с още някого, когото нарече Севидж. Това означава варварин, нали? Действително ли е английско име?
Сър Ричард се усмихна горчиво.
— Да, това е вярно. В този случай името отговаря много добре на същността на човека, който го носи. Не казаха ли и други имена? Помислете, моля ви!
Мария смръщи чело.
— Да, спомням си. Бабингтън съобщи, че следващия път ще се срещнат в „Сейнт Гилеадс Фийлдс“ и че ще уведоми още някого… някого… — Тя размишляваше напрегнато. — Нещо като фиш… Фишбърн…
— Тишбърн?
— Да, мисля, че точно така се казваше.
Двамата мъже размениха многозначителни погледи. Мария поклати глава и в очите й блесна колебание.
— Имаше още едно име, което завършваше с нещо като… „кнок“. Не съм съвсем сигурна, но…
— Казахте, че в заговора участва и свещеник. За него ли говорите сега, доня Мария? Разбирам колебанието ви, знам, че не желаете да го издадете. — Въпреки съчувствените думи, тонът на Уолсингъм издаваше непоколебимост. — Да не би да е бил отец Джон Балард?
Мария се изчерви и сведе глава.
— А не казаха ли как смятат да осъществят коварния си план?
Мария погледна някъде в далечината и подръпна неспокойно завивката на леглото. Урсула Лестър беше невинна. Брат й беше уверил съучастниците си, че сестра му не знае нищо за заговора, и тя му вярваше. Въпреки това младото момиче беше забъркано в заговор за измяна и ако я арестуваха, очакваше я Тауър, разпити… При тази мисъл Мария усети как кръвта замръзна във вените й. Тя помълча малко и заговори колебливо:
— Мистрес Урсула, която няма представа за. заговора, трябва да отведе сър Уилям при кралицата, но не казаха под какъв претекст. Той се закле, че сестра му не е осведомена за заговора…
— В кой ден ще стане това? — попита мрачно Уолсингъм и Мария се уплаши още повече. Лицето му не предвещаваше нищо добро за момичето, което неволно щеше да се превърне в предателка.
Мария поклати безпомощно глава.
— На това място гостите започнаха да се разотиват и се уплаших, че някой ще ме види.
— Разбираемо е.
— Не искам да сторят зло на Урсула. Сигурна съм, че тя не знае нищо за заговора.
Уолсингъм стана рязко, отиде до прозореца и се загледа навън. Сър Ричард направи знак на Мария да пази мълчание, защото тя беше готова да се застъпи отново и много по-настойчиво за приятелката си.
Накрая Уолсингъм се обърна отново към присъстващите.
— Сигурна ли сте, че Лестър не ви е видял? И няма представа, че сте чули всичко?
Сър Ричард застана пред него и го погледна право в очите.
— Не позволявам да я излагате отново на опасност.
Мария замръзна на мястото си. Тези думи потвърдиха правотата на предположението й. Бяха я използвали, за да се доближат до Урсула Лестър. Сър Ричард я бе употребил за своите цели, бе я направил нищо неподозираща съучастница в работата му за Уолсингъм. Този мъж беше твърдо решен да напредне и не се спираше пред нищо. Дори беше готов да се ожени за момиче без зестра…