А тя му бе дарила цялото си сърце! Обичаше го толкова силно, че беше убедена в невъзможността си да живее далече от него и съзнаваше, че раздялата означава смърт за нея. Защо сър Ричард беше постъпил така, защо? Сигурно не можеше да забрави мъченията, на които го бяха подложили испанците, и изпитваше към нея единствено отвращение. Доведе я тук, посвети й много време и внимание, преструваше се, че изпитва искрена загриженост за благополучието й, и тя започна да вярва, че един ден непременно ще я обикне. Днес обаче й стана ясно, че всичко това е било преструвка, необходима за подсигуряването на по-нататъшната му кариера. Той беше служител на Уолсингъм и бе отишъл в Кадис с мисията да разузнае военните приготовления на крал Филип. Макар да беше джентълмен, той щеше да продължи да я използва, защото обичаше кралицата и работеше за утвърждаването на властта й. Беше готов да плати и цената, а именно да се ожени за доня Мария Сантяго и Талавера и да се обвърже завинаги с нея, макар че не я обичаше.
През това време двамата мъже се караха все по-ожесточено. Най-после разгорещеният им спор върна Мария към действителността и я накара да се заслуша.
— Доня Мария не се излага на опасност. Ще наблюдаваме Лестър и съучастниците му без прекъсване.
— Но той знае от слугата си, че е идвала в дома му, и ще предположи, че е могла да чуе нещо.
— Той е влюбен в доня Мария и мисли само добро за нея.
Сър Ричард направи нетърпелив жест с ръка.
— Този мъж е фанатик. Ако приеме, че го е предала, ще я убие, без да се замисля. Любовта към святото дело е над всичко в живота му.
Така е, каза си горчиво Мария, мъжете поставят над всичко любовта към делото.
Уолсингъм устреми проницателния си поглед към Мария и тя потръпна от внезапен студ.
— Доня Мария, заговорниците са опасни и вие съзнавате това. Ако откажете да ни помогнете, няма да имам друг изход, освен да арестувам мистрес Лестър. Тя може да знае нещо за плановете на брат си, защото го посещава често и познава приятелите му.
— Какво трябва да направя? — попита спокойно Мария.
— Не! — изкрещя гневно сър Ричард.
Уолсингъм не му обърна внимание.
— Върнете се в двореца. Намерете Урсула и й кажете, че сте отишли да я потърсите в жилището на брат й, но ви е станало зле и сте побързали да се върнете в палата. Затова не сте уведомили слугата. Тя ще ви повярва. Все пак днес бяхте освободена от задълженията си, защото сте болна. Естествено съществува известна опасност — допълни той и вдигна рамене.
— Разбирам. — Мария стана от леглото, избягвайки да срещне настойчивия поглед на сър Ричард. — А сега ми позволете да се преоблека. Надявам се, че роклята ми е почистена и ще мога да се прибера в двореца. Приемам, че очаквате от мен да ви разказвам всичко, което ми прави впечатление във връзка със сър Уилям или ми се струва подозрително.
Уолсингъм се поклони в знак на съгласие.
— Ще повикам карета. Ричард ще ви придружи. — Последното беше заповед.
Когато Уолсингъм излезе, сър Ричард препречи пътя на Мария към вратата.
— Защо отидохте в дома на Лестър?
— Исках да поговоря с Урсула.
— Искахте да се посъветвате с нея дали да приемете предложението ми, нали?
— Сметнах, че тя и сър Уилям имат право да узнаят какво ме очаква.
— Или сте изпитали спешна нужда да избягате от близостта ми и сте напуснали двореца по най-бързия начин?
— Мисля, че е близо до ума да потърся съвет от Урсула. Аз я обичам, двете станахме близки като сестри.
— Тя е сестра на предател!
— Аз нямах представа за това — възрази спокойно Мария, — докато вие очевидно сте знаели.
Норууд въздъхна тежко.
— Ще поговорим за всичко, когато непосредствената опасност отмине.
Думите му отклониха вниманието на Мария и я накараха да забрави гнева си.
— Наистина ли смятате, че животът на кралицата е в опасност?
— Разбира се! Но това важи и за вас. Защо постъпихте така глупаво? Защо се съгласихте да работите за Уолсингъм? Той не може да ви принуди. Трябваше да откажете, каквото беше и моето желание.
Мария го погледна пронизващо.
— Никога не бих позволила да разпитват и измъчват Урсула.
Норууд сведе глава. Очевидно не можеше да оспори предположението й.
— А сега ме оставете сама — заключи хладно Мария. — Трябва да се облека.
Донесоха й роклята и съобщиха, че каретата чака пред вратата.
Мария зае мястото си редом със сър Ричард и каретата потегли. Пътуването мина в мълчание. Присъствието на Консуело изключваше доверителните разговори и Мария се радваше, че е така.