— Вече си мислех, че кралицата изобщо не ме е забелязала. Вероятно днешната покана е признак на особен интерес, а може би дори на планове за годеж. Спомняте ли си как ви повика лично, за да ви съобщи за предложението на сър Ричард? Може би сега ще направи същото и с мен…
— Наистина ли желаете да ви продадат като стока на някой мъж?
Урсула смръщи носле.
— Зависи от годеника. — Лицето й пламна от смущение. — Има един или двама джентълмени, които в последно време се държат много внимателно с мен.
— Така например мистър Кристофър Рудингтън, с когото танцувахте толкова често. Започвам да мисля, че с радост ще го приемете за бъдещ съпруг.
Това беше само предположение, но очевидно Мария беше улучила в целта, защото Урсула беше едновременно зарадвана и смутена.
— Той е богат и красив. Но не вярвам, че майка му ще се съгласи. Тя е много изискана дама. Моля се кралицата да одобри нашата връзка и тогава никой няма да смее да се противопостави — завърши едва чуто тя. После избухна в тих смях и отиде да съобщи на брат си, който току-що беше влязъл в залата, за неочакваната кралска милост.
Мария проследи как двамата събраха глави и си зашепнаха съзаклятнически. Стори й се, че лицето на сър Уилям изрази изненада. Цялото му тяло се скова, сякаш беше получил извънредно важна вест. Непосредствената близост на сестра му до кралицата беше обстоятелство, което благоприятстваше злокобните му планове и не можеше да не му направи впечатление. Мария продължи да наблюдава младия Лестър и през останалата част на деня и вечерта разказа на сър Ричард, че го е видяла да разговаря оживено с Бабингтън. Двамата бяха излезли на разходка в розовата градина. Мария знаеше, че повечето дами са известени за предстоящия й годеж, и не се тревожеше от приказките им.
— Ако е вярно, че сър Уилям смята да използва сестра си за осъществяването на заговора, той няма да пропусне тази благоприятна възможност — отбеляза хладно Норууд, после се обърна и стисна силно студената ръка на Мария. — Вие също ще бъдете близо до кралицата. Боите ли се?
— А аз си мислех, че всичко е организирано от сър Франсис… — промълви плахо Мария.
— Това е и моето мнение. Той не ме е уведомил за намеренията си, но принципът му е лявата ръка да не знае какво прави дясната. Бъдете сигурна, че ще бъда до вас през цялото време, за да ви помогна при нужда.
— Но как, за бога? Покоите на кралицата се охраняват строго. Няма да пуснат нито вас, нито сър Уилям.
Норууд се усмихна с мрачна решителност.
— Ще намеря начин да се промъкна. Вярвайте ми, Мария.
Тя знаеше, че може да му има доверие, и въздъхна облекчено. Но когато се разделиха, внезапно осъзна, че той също ще се изложи на опасност, и страхът й се усили.
Вечерта кралицата обяви, че възнамерява да се оттегли рано.
— Имаме главоболие. Горещината и миризмата на мускус в залата за аудиенции Ни потискат. Не, останете си тук — обърна се тя към дамата, която трябваше да й свали парадната роба. — Доня Мария и другото малко диваче, Урсула Лестър, ще се справят сами. Ще им създам достатъчно работа, така доня Мария ще разбере колко по-добре е да управляваш собственото си домакинство, отколкото да прислужваш на владетелката си.
— Ваше величество знае, че за мен е голяма радост… Още преди Урсула да е успяла да увери кралицата във верността си, Елизабет започна да сваля накитите си и да ги подава на Мария.
— Мистрес Лестър, донесете ми кутията за бижута. Побързайте, момиче, няма да ви чакам цяла нощ! Да не мислите, че сме се оттеглили по-рано от обичайното, за да бъдем обслужвани от млади дамички, чиито мисли витаят някъде много далеч — при кавалерите им например.
Тя беше раздразнителна и капризна, отказа всички предложени й нощници и поиска да й донесат най-тънката, която намерят. Когато Урсула изпусна малката кутия с бижута, Елизабет я ощипа болезнено по ръката, после се настани в леглото си и започна сърдито да си вее с ветрилото, докато ругаеше с груби думи придворните, които цяла вечер й бяха натрапвали вниманието си.
Мария непрекъснато се питаше дали Уолсингъм бе уведомил кралицата за плановете си. Ако беше така, Елизабет беше загрижена за изхода на заговора не по-малко от останалите посветени. Мария беше развълнувана дори повече от Урсула, ръцете й трепереха и когато отнесе купичката с ароматизирана вода, която кралицата беше използвала, за да се освежи, разплиска половината. Урсула я погледна съчувствено и прошепна в ухото й:
— Може би това е голяма чест за нас, но те уверявам, че ще бъда много радостна, когато тази ужасна нощ свърши.