Мария потрепери от безименен ужас. Тези думи имаха пророчески смисъл. Тя избягна погледа на приятелката си и излезе навън, за да изпълни поставената й задача.
Най-после кралицата благоволи да си легне и двете момичета спуснаха завесите пред леглото. За Урсула беше приготвено походно легло до краката на кралицата, а Мария се приготви да прекара нощта в малката приемна. Консуело помогна на момичетата да се съблекат в една от тоалетните стаи, където шепотът им нямаше да пречи на кралицата. После дуенята се сбогува и Урсула се върна на поста си.
Мария хвърли бърз поглед към едрата, широкоплещеста фигура на алебардиста, който беше на служба, и изпита известно облекчение. Този мъж внушаваше сигурност. Лека-полека шумовете в палата заглъхнаха. Единственият звук, който долиташе откъм коридора, бяха тежките стъпки на стражата, която вървеше напред и назад пред вратата на кралицата. Струваше й се невъзможно заговорниците да проникнат в самата спалня на кралицата, но ако наистина го направеха, хората на Уолсингъм и сър Ричард нямаше да бъдат наблизо, за да й дойдат на помощ. Мария се молеше пламенно за живота на Нейно величество. Можеше само да се надява, че охраната на палата наистина работи така добре, както очакваше и изискваше Елизабет.
Малкото помещение беше абсолютно тъмно и задушно и Мария имаше чувството, че няма да издържи още дълго, макар да беше свикнала с високите температури в родината си. Наситеният с влага топъл въздух беше типичен за лятото в тази страна. Преди два дни се бе разразила страшна буря и Мария беше почти уверена, че тази нощ ще дойде следващата. Може би тя щеше да охлади малко въздуха.
Мария лежеше в тясното си легло и се опитваше да намери покой, но собственото й дишане отекваше оглушително в мрака. Идеше й да скочи и да вдигне тежките завеси от черно кадифе, за да пусне лунните лъчи в стаята. Тъмнината притискаше гърдите й. Тя се вслушваше напрегнато в нощните шумове, а по едно време не можа да издържи и седна, в леглото. Погледът й се насочи към тънката ивица светлина, която идваше от спалнята на кралицата, чиято врата беше само притворена и където свещите не угасваха през цялата нощ. Тя зачака страхливо Урсула да я повика, макар че звукът, който беше чула, без съмнение идваше от коридора. Мария посегна безшумно към кошничката до леглото, за да вземе кремъка и праханта и да запали свещ, когато силна мъжка ръка стисна китката й, а другата легна върху устата й, за да заглуши вика й.
— Тихо, мила, тихо! Не помните ли, че и друг път сте преживели подобно нещо? Тогава не ви позволих да викате и сега няма да ви позволя.
Мъжът свали ръката си от устата й и погледна в разширените й от ужас очи. Тя кимна с глава и се притисна отчаяно до гърдите му.
— Ричард! А аз си помислих…
— Разбирам. Нали ви казах, че ще бъда тук и ще ви пазя?
— А стражата?
Сър Ричард се усмихна криво.
— Онзи тип отвън беше много развеселен от настойчивото ми желание да прекарам нощта при любимата си. Не се бойте, скъпа, ако си позволи да раздрънка нощните ми приключения, ще го убия. Обясних му това с цялата възможна настойчивост.
— Вярвате ли му?
— Не вярвам никому, особено тази нощ — отговори мрачно Норууд. — А сега, скъпа, ще се наложи да споделим това тясно легло и да останем известно време съвсем близо един до друг, както преди месеци в изискания дом на чичо ви в Кадис.
Мария се притисна до гърдите му и притихна, вслушана в силните удари на сърцето му. Двамата лежаха прегърнати, с преплетени крайници. Изведнъж Мария разбра, че вече не се страхува, не я беше грижа дори за невинността й. Тя имаше нужда от Ричард и той дойде, за да я пази. Каквото и да станеше, двамата бяха заедно. Мракът, който ги обгръщаше, вече не криеше заплаха. Топлият му дъх погали бузата й и тя усети диво желание да впие устни в неговите.
Откъм коридора долетя шум, следван от тихи гласове. Сър Ричард прошепна в ухото й:
— Бъдете смела и се старайте да лежите съвсем тихо. Ще ви напусна за малко, но знайте, че съм наблизо.
Норууд изчезна така безшумно, че Мария се огледа смаяно. Беше готова да повярва, че близостта му е била само сън. Тялото й трепереше като в треска, но тя се постара да се овладее и се зави до брадичката.
Следвайки указанията на сър Ричард, Мария затвори очи и се престори на дълбоко заспала. В следващия момент някой влезе в стаята и по пътя към спалнята на кралицата се спъна в един стол. Чу се полугласна ругатня. Мария се постара да остане напълно неподвижна и да диша равномерно.
Непознат глас прошепна дрезгаво:
— Тук ли спи сестра ви?
— Не. Урсула ми каза, че ще спи в самата спалня на кралицата, за да й прислужва, ако стане нужда. Обясних на онези отвън, че ми е нужна частна аудиенция по много спешен случай. — Уилям Лестър беше толкова възбуден, че забрави предпазливостта и повиши глас.