Изпълних се с копнеж. Дръпнах я по-наблизо. Тя не се съпротивляваше. Този път бях готов. Всичко беше наред. Целунахме се. Почувствах, че това няма да свърши никога.
После заговорих нежно:
— Трябваше да те предупредя, че съм малко откачен… След смъртта на Айрийн нощем бродех по улиците. Винаги, когато ме видеха, едно мило ченге от полицията във Фулъм се обаждаше на психотерапевта ми.
— Всички сме откачени — прошепна нежно Изабел. — Всички ние.
Епилог
Отново започна да вали рано сутрин. Лятото премина в чудесна есен. Винаги съм обичал Лондон със синьо небе и топло време.
Поизпотих се. На Парк Роуд се трупаше трафик, макар че бе едва 6,45 ч. сутринта. Извадих сребърния ключ от джоба си и го стиснах между пръстите си като талисман.
Щом го пъхнах в ключалката, вратата се отвори. Изабел стоеше от другата страна в дълга бяла тениска. Стигаше до бедрата й. Изглеждаше удивително.
Целуна ме по бузата. Всеки път, когато го правеше, аз все още изтръпвах… Може би беше ехо от облекчението, което изпитах, когато я намерих жива в онази тъмница, оставена на милостта на Малак. Смесваше се и с нещо друго — с щастие.
— Кафето е на балкона — каза тя. — Аз ще съм при теб след минута.
Седнах на един от плетените столове и налях кафе за себе си и за нея. Отпих една глътка.
Много неща се случиха през последните няколко месеца. Ходихме на гръцко православно погребение в Айлингтън за Алек. В крайна сметка майка му наистина се оказа гъркиня. След седмица полските власти я намериха. Присъствахме и на служба за Питър в „Свети Яков“ на Пикадили.
Ръкописът, на който попаднахме под „Света София“, бе изпратен за изследване в Кеймбриджкия университет.
Направих някои проучвания за онази диаграма на задната корица. Не открих нищо ново. Можеше да е византийски магически символ, астрологична карта или загадка, както ни каза Галсъм. А и вероятно нещо напълно различно…
Направих някои проучвания за загадките от онази епоха и научих много за византийската магия. Очевидно император Ираклий е бил голям колекционер на еврейски, египетски и други магически книги. Ръкописът, който намерихме, може да е бил от неговата колекция, от края на царуването му. Но не мога да го твърдя със сигурност. Просто щяхме да чакаме резултата от кеймбриджките изследователи.
Опитах да се върна към снимките на Кайзер на онзи уебсайт и да ги огледам още веднъж, но те бяха изчезнали. Не се изненадах.
Помъчих да включа и института — да направи спектрален анализ на ръкописа, — но там ме посъветваха да почакам, докато хората от Кеймбридж приключат с работата си. Дотогава нямало да разглеждат никакви молби за по-подробен анализ.
Реших да запазя търпение. Имаше за какво да съм благодарен.
Изабел подаде молба за бързо прехвърляне обратно във Великобритания, която бе уважена почти незабавно. Пробвахме да живеем заедно за известно време.
Наскоро реших да обявя къщата си за продан.
Беше време да продължа напред.
В Истанбул отвориха сензационно подземието под „Света София“ пред телевизионните камери. Това беше важна новина и в Англия. Не се споменаваше за нашата намеса или за това, че Алек е загинал там.
Все още си мислех много за него и всеки път осъзнавах какъв късмет извадихме да оживеем. Светът е странно място. Ако Алек не беше умрял, аз нямаше да срещна Изабел.
Чух звук и се обърнах.
Тя излезе на балкона и ми се усмихна. Протегнах ръка.
Изабел я хвана…
Един ден в стария Истанбул
Преди да посетя този град за пръв път — преди около двайсет години, — си представях Истанбул като мрачен сив мегаполис, но се сблъсках с нещо удивително. Особено старият Истанбул беше като откровение. Древните му византийски и османски забележителности, красотата им, силата и историческата им значимост ме поразиха още тогава. Така е и до днес. „Истанбулска загадка“ е рожба на удивлението ми от красотата на Истанбул.
Преди да решите да прекарате един ден в стария Истанбул, а там има много модерни места и търговски центрове, които да ви ангажират за един по-дълъг престой, моля да обмислите внимателно сезона за пътуването си. Аз мога да оцелея средно при 29 градуса по Целзий средни максимални температури през август, но вие ще се чувствате по-приятно, ако отидете през октомври при 20 градуса средна максимална температура или през някой от междинните месеци.
Ако хотелът ви е обърнат към Златния рог или към Босфора и разполага с ресторант и гледка към тях, един добър начин за започване на деня в стария Истанбул е със спокойна закуска и изглед, на който са се наслаждавали османските султани и византийските императори. Винаги съм обичал закуските в Истанбул. Цвърчащите пържени колбаси, асортиментът от бели сирена, сладките конфитюри и мекият хляб стигат, за да ме задържат на масата много по-дълго, отколкото трябва. Така че не бързайте със закуската, насладете й се.