Ако искате да направите това, струва си да имате предвид следните хотели. Първо, в по-скъпия район, хотел „Нена“ на улица „Клодфарер“ (info@istanbulhotelnena.com, за около 250 паунда на вечер) — великолепен бутиков хотел, от който можете да стигнете пеша до историческите забележителности. Хотел „Нена“ предлага отличен открит бюфет за закуска на терасата и стаи с климатик и безплатен интернет. В по-евтиния край се намира хотел „Стар Холидей“ на улица „Диванйолу“ (info@hotelstarholiday.com, за около 75 паунда на вечер) — в същия район, който предлага закуска на терасата (пред Синята джамия) и стаи с климатик.
Ако вашият хотел е в Султанахмет — старата част на Истанбул, където се намират споменатите по-горе хотели, ивицата земя, на която Константин е създал своя нов Рим, няма да сте далеч от „Света София“, следващата ни спирка. В продължение на хиляда години „Света София“ е била най-голямата християнска катедрала в света. Отворена е от 9 до 16,30 ч. с почивен ден понеделник.
Сградата е открита с пищна церемония от римския император Юстиниан Велики на 27 декември 536 година. „Света София“ е характерна с несравнимия си кръгъл купол. При построяването й никъде по света не съществувала подобна конструкция, дори на четвърт от нейните размери. В продължение на много векове блестящите й мозайки и несравнимите й размери се смятали за чудо.
Куполът на „Света София“ е с диаметър от трийсет метра. Великолепният интериор на купола украсява корицата на „Истанбулска загадка“. Куполът е подкрепен от четиридесет каменни подпори. Четиридесет прозореца между най-долните части на тези подпори придават на купола усещането за светлина, за свобода.
В действителност сградата е била гръцката православна Ватикана през по-голямата част от периода между 536 и 1453 г., католическа катедрала по време на Латинската империя от 1204 до 1261 г. и велика джамия, седалище на Сунитския ислямски халифат от 1453 до 1935 г., когато Ататюрк и турският парламент превръщат „Света София“ в музей. Никоя друга сграда няма такава знаменита история.
Ако отидете там рано сутринта, ще избегнете двайсетминутната опашка за входен билет, с която аз се сблъсках при последното си посещение по обед. Входната такса е скромна. Не обърнах внимание на офертите за обиколка с екскурзовод, с които ме засипаха, докато чаках. Това бе през лятото на 2011 година. Когато най-накрая влезете вътре, спрете в нартиката — дългия външен входен коридор. Там ще видите съвременни стенни панели, описващи на много езици историята на „Света София“, включително и детайли за безпрецедентното й превръщане в музей.
След това се насладете на удивителния кораб и на красивия интериор на купола високо горе. Потърсете мозайките — повечето от най-добрите, създавани някога, са тук, насладете се и на гледката от горната галерия. Почти можете да се изгубите в „Света София“. Носете си вода и добър пътеводител.
Преди обяд можете да вмъкнете и едно бързо посещение в „Света Ирина“, която е наблизо. „Света Ирина“ се намира във външния двор на Топкапъ сарай, който също можете да посетите. В „Света Ирина“ и в Топкапъ сарай се влиза през величествена порта в задната част на „Света София“. Тази порта води в подобния на парк външен двор на Топкапъ сарай — двореца на османските султани до 1853 година. В Топкапъ сарай има достатъчно интересни експонати, които да запълнят още цял един ден. Ако се интересувате от харемите, съкровищата и реликвите на Мохамед, не пропускайте Топкапъ сарай.
Друго интересно място във външния двор на Топкапъ сарай е Археологическият музей. Той показва превъзходна колекция от гръцки и римски скулптури, артефакти и гробници, стигащи назад до създаването на първите селища в този район.
„Света Ирина“, която присъства в „Истанбулска загадка“, е отворена за публика по време на извънредните вечерни концерти. Нямам представа защо е така. Интериорът би заинтересувал мнозина. Според мен фактът, че стените й не притежават величието на „Света София“, само може да засили интереса. Тя е една от малкото православни църкви, която не е била превърната в джамия от Мехмед Завоевателя, когато градът най-накрая е бил превзет от османците през 1453 година.
Великолепните външни стени на „Света Ирина“, удивителните открити руини в южната й страна и самото й величие бяха достатъчни, за да ме привлекат за двайсет минути последния път, когато бях там.