— Сигурно си прав. — Тя замълча.
Имах усещането, че иска да ми каже още нещо, нещо лично.
— Когато бракът ми се провали — продължи бавно тя, — ми отне повече от година, за да го превъзмогна. Накрая отношенията ни бяха толкова студени… Наистина се разстроих. Но все пак не мисля, че може да се сравни с твоето преживяване.
— Нали казват, че онова, което не те убива, те прави по-силен? — Докоснах с ръка мраморната маса. Беше леденостудена,
— Много по-силен.
Тя заобиколи олтара.
— Това ще ти хареса — промълви тя. — Вярвали са, че олтар като този може да прогонва злите сили, че притежава изцелителна магия. Постави ръце върху него, Шон, с разперени пръсти. — Тя сложи ръце върху олтара.
И аз го направих. Със сигурност не можеше да ми навреди. Олтарът беше студен, но не неприятно. Обаче не усетих никаква магия.
— Открихме толкова много неща в това място, когато го проучвахме.
— Има и още? — Махнах ръце от олтара и ги опрях в челото си. Бяха удивително студени.
— Чел ли си историята за Хензел и Гретел?
Изгледах я е недоумение.
— Само не знаеш, че е истинска случка. Децата били изоставени в гората през Средновековието. И то в Европа.
— Защо някой ще си изоставя децата?
— През четиринадесети век Черната смърт и гладът след нея поразили хората от Египет до Шотландия. Населението в Англия се стопило — от седем на два милиона. Представи си въздействието от такова бедствие. Обществените норми се разпаднали. Някои хора не можели да се грижат за децата си. Самите те умирали. Завеждали децата в горите и ги изоставяли. Мислели, че го правят за тяхно добро. Може би наистина е било така.
— Но това е лудост…
— Спомни си как отец Григорий разказваше, че злото се завръщало на цикли. — Тя потрепери и се обгърна с ръце.
— Монасите тук, в Константинопол, предрекли циклите на злото, на глада и чумата. В някои архиви намерихме бележки, в които се споменава този манастир. Очевидно това място е било известно из целия континент — заради предсказанията си.
Сега въздухът в параклиса сякаш стана по-студен от преди, когато влязохме. Усещаше се самота, сякаш манастирът очакваше подстриганите монаси да се върнат.
— През четиринадесети век социалният ред в Европа е бил застрашен за последен път. Слугите превземали именията. Управляващите класи напускали градовете… — Гласът й отекна от стените. — Най-ужасният век в Европа от седемстотин години. Монасите тук твърдели, че са открили модела. Споменава се в два документа. Единият от тях е в музея „Фицалан“ в Кеймбридж.
Направих бързо изчисление.
— Значи сегашният век също ще бъде забавен.
— Бог знае. Очевидно навремето тукашните монаси са предупредили византийския император, че чумата настъпва… Монасите от този манастир са предсказали и глада, и войните от началото на седми век. Случили са се точно преди ислямът да се появи и да щурмува Близкия изток.
— Как са правили предсказанията си? Да не би да са гадаели по звездите?
— Не сме сигурни. Всичко е малко мистериозно, черна магия. Когато пророчествата им се сбъднали през 1314 година, ги похвалили, че са предупредили хората. По-късно били обвинени, че са в съюз с дявола. Да застреляш вестоносеца — така бихме го нарекли днес.
— Да, виждам как става.
— После нещата се влошили… През 1347 година три четвърти от населението на Константинопол измряло от чумата. Много хора си мислели, че това е краят на света. Някои монаси били изгорени на клада.
— Прекрасно. Трябва да е било заради черната магия. — Прокарах пръсти по олтара. Беше гладък, изтъркан.
— Очевидно монасите тук са познавали астрологията. Манастирът се е специализирал в това. Тогава не са правили разлика между астрономия и астрология. Просто гледали звездите, за да определят датата за Великден, да кажат на хората кога да сеят и жънат… Не е изненадващо, че са предвиждали глада и чумните епидемии. — Изабел посочи надолу. — Мислим, че този олтар има нещо общо с техните предсказания. — Разпери ръце над него, докосвайки го предпазливо, сякаш беше жив. — Това е единственият оцелял екземпляр на византийски оракулски олтар. Мислим, че е направен през шести век. Вярваме, че е копие на Давидовия олтар в Йерусалим. — Говореше почтително, наблягайки на всяка дума. — Измайсторен е от кварц…
— Мислиш ли, че има някаква истина в идеята за седемстотингодишния цикъл на злото?
— Знаеш ли какво ме тревожи, Шон? — Тя се огледа, сякаш проверяваше за неканени гости. — Хората, които се опитват да изпълнят тези предсказания, нещо като самосбъдващо се пророчество… Някои от тях искат да предизвикат силите, дълбоките сили, като омразата и страха.