Кой бе одобрил това? Противоречеше на всичките му съвети. Дали някой се опитваше да си спечели благосклонността на мюсюлманската общност? Чуваха се слухове, че някой от най-високо място наредил правото за мирни демонстрации във Великобритания да бъде уважавано, за да покажем на света как се справяме с различията…
Информацията за полетите, за автобусните резервации, пасажерските списъци от фериботите и всичко останало, което видя през последните няколко часа, показваше, че стотици хиляди мюсюлмани пристигат заедно.
Организаторите се стремяха да свикат най-голямото сборище на мюсюлмани в Европа. И то щеше да стане в Лондон, след по-малко от четиридесет и осем часа.
Това го изуми…
30
— Искам да знам едно нещо, преди да продължим — заявих аз.
Изабел се обърна и ме погледна.
— Защо Питър ме разиграваше дял следобед?
Тя надигна рамене.
— Шон, не съм телепат! — махна с ръка Изабел. — И нямам представа какво си е наумил той.
— Защо тогава не ми кажеш поне каквото знаеш, например кой използва вила „Наполеон“? Много ти се искаше да ме разкараш от онзи остров.
Тя отговори спокойно, стори ми се, че е искрена:
— Виж, ако намерим доказателства, че в онази вила става нещо, ще уведомим турските власти. Те ще ни послушат. Трябва да го направят. И могат да предприемат нещо. Но се нуждаем от доказателства, от факти… Сега разполагаме само с твоята теория, че смъртта на Алек е свързана със „Света Ирина“ и с онази вила. Взех те от острова, защото мислех, че ще се заинтересуваш от думите на отец Григорий за циклите на злото.
— Интересувам се — отвърнах аз. — И какво си мислиш, че правя сега — нали търся доказателства.
Отново се обърнах да видя дали някой не ни следи. Трафикът пъплеше, но по-често изобщо не помръдваше. Взрях се в пешеходците. Никой не гледаше към нас.
— Телефонът ти има ли камера? — попитах.
Тя бръкна в джоба на черния си панталон, извади телефон с размерите на кредитна карта и го вдигна високо.
— Този има 16 мегапикселова камера и оптика на Карл Цайс. Става ли?
— Може би, чакай тук.
Стояхме до голям и все още отворен универсален магазин, препълнен със стоки. По рафтовете, които стигаха чак до улицата, имаше всичко — от кутии с плодове до прах за пране. За минута открих каквото търсех. Платих и надзърнах през мръсната витрина.
Минута по-късно чакахме на таксиметровата пиаца. Докато напускахме Бебек, два големи полицейски джипа профучаха покрай нас, ускорявайки в другата посока. Наблюдавах ги, докато се изгубиха в трафика. Почти очаквах да обърнат и да подкарат след нас.
Пътят следваше бреговата линия, извивайки се паралелно с Босфора. Връщахме се към центъра на Истанбул. От другата страна на водата милиарди малки светлинки искряха под тъмноморавото небе. В канала се движеха осветени лодки, а по крайбрежната пътека се разхождаха семейства.
Изабел поклати глава, докато бяхме на задната седалка в таксито.
— Надявах се да заведа баща си в онзи параклис, преди да почине.
— Би ли го харесал? — попитах аз.
— Да, заради него реших да дойда в Истанбул. — Изглеждаше тъжна. — Той не преставаше да говори за Константинопол, за всички тайни, заровени тук. Наистина исках да му покажа какво сме открили. — Тя погледна сломено през прозореца към потоците от светлините на автомобилите.
Обърна се на турски към шофьора. Двигателят на таксито изрева, когато той ускори по външната лента.
— Ако закъснеем, концертът ще е свършил. Няма да ни пуснат да припарим там — обясни тя.
Подминахме група жени на автобусна спирка, сигурно бяха поне десет — всичките в пълно ислямско облекло, с покрити глави и дупки за очите. Две лаещи кучета се ръфаха около тях.
— Това място се променя — отбеляза Изабел.
— Алек смяташе, че религията се завръща в света — казах аз.
Обърнах се и погледнах през прозореца. Сякаш никой не ни следваше. Но как бих разбрал? Всяка от колите отзад можеше да ни следи.
— Нали знаеш, че ислямът много прилича на ранното християнство? — попита Изабел. — Всичките тези пости, откритите молитвени зали, забулените жени…
— Сигурен съм, че някои хора биха поспорили за това.
— И ще сгрешат.
Смъкнах стъклото на прозореца. В колата нахлу топъл въздух, бензинови изпарения и миризма на солена вода. Минахме край препълнен двуетажен ресторант с широки балкони, обърнати към Босфора. Гърмяща диско музика атакува ушите ни. Останах поразен от многоликостта на Истанбул. Един спящ гигант с милиони части, който можеше да те погълне целия. Както погълна Алек.