— Нямаме време за това — подканих я аз.
Насочих лъча към дръжките на вратата. Представляваха метални халки, почернели от годините. Можех да прокарам ръка през тях. Имаше по една в средата на всяко крило. Подадох фенерчето на Изабел, стиснах ги здраво и ги дръпнах. Трябваше да се отвори…
Но не помръдна. Нямаше и ключалка.
— Хайде да ги дръпнем заедно — предложих.
— Знаех, че ще съм ти от полза — прошепна Изабел.
Задърпахме, но отново нищо не стана.
— Хвани по-здраво — наредих й аз.
— Не помръдва — отговори тя. Дръпна я силно и отчаяно на всички страни.
Опитах да завъртя дръжката. Ударих я с юмрук. Изскърца силно и се обърна. Сега и двете метални халки бяха под един и същ ъгъл. Двете крила на портата се открехнаха бавно…
В залата нахлу ярка светлина.
Спрях и премигнах. Не можех да повярвам на очите си…
35
Сержант Моулъм спря потока от съобщения, заливащи екрана му. Онова, което го интересуваше, имаше две червени звезди. Първата показваше, че е свързано с настояща заплаха. Втората — че има насилствена смърт.
Кликна върху линка. Отвори се друг прозорец. Зачете се в преведеното обобщение на спешното предупреждение от Турското вътрешно министерство.
БЕЛЕЖКА: 24-9006734456С — ПОВЕРИТЕЛНО
САМО ЗА ПЕРСОНАЛА НА ВЪТРЕШНО МИНИСТЕРСТВО
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: ПОСЛЕДИЦИ ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
ЖЕРТВА: Д-Р САФАД МОХДАДЖИН
ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА: ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ
КОМЕНТАР: Д-Р САФАД БЕШЕ ВОДЕЩ БИОЛОГ, ЗА КОГОТО СЕ СМЯТАШЕ, ЧЕ РАБОТИ В ИРАНСКАТА ПРОГРАМА ЗА БИОЛОГИЧЕСКИ ОРЪЖИЯ. СМЪРТТА МУ В ИСТАНБУЛ ПРЕДИЗВИКВА СЕРИОЗНА ЗАГРИЖЕНОСТ, ТЪЙ КАТО ПРИЧИНИТЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО МУ В ИСТАНБУЛ СА НЕИЗВЕСТНИ. СПЕЦИАЛНОСТТА НА Д-Р МОХДАДЖИН БЯХА ВИРУСНИТЕ МУТАЦИИ.
36
— Какво е това, по дяволите? — попитах втрещено.
Облъхна ни мирис на плесен.
Пространството зад вратата се изпълваше с тъмни сенки и равно подредени колони, подкрепящи тавана. Това не беше обикновено помещение. Представляваше огромна подземна пещера, подобна на водоема в Базиликата, недалеч оттук, използван в древни времена за съхраняване на вода. Но тук нямаше вода.
Ярки голи крушки висяха небрежно от тавана до вратата, но по-нататък нямаше никакво осветление. Мястото изглеждаше още по-древно от онова, през което преминахме, Таванът беше по-нисък, а заради тънките колони приличаше на крипта.
Подът бе покрит с избеляла мозайка в безкраен модел на шахматна дъска. Простираше се в далечината между червените мраморни колони, разположени на равно разстояние една от друга, през около шест метра. Бяха високи също около шест метра и дебели петнайсетина сантиметра. Приличаха на фиданки.
— Това място е откритието на века! — възкликна Изабел.
Наблизо, върху метална маса, се виждаше малък чернобял LCD екран. Беше изключен. Върху предния панел имаше малко червено копче. Натиснах го. И той оживя.
Образът на екрана показваше изглед към стълбите от охранителната камера, която ни наблюдаваше преди минути. Ъгълът на камерата също изглеждаше странен… Очевидно бе поставена накриво след опит да я върнат на мястото й. Не виждах вратата, през която влязохме, но забелязах лъснати черни ботуши и торбест черен панталон. Един охранител стоеше прав на стълбите. Ключарят още не бе пристигнал.
Озадачи ме фактът, че охранителят носеше черен панталон. Дали това означаваше, че не е от редовната охрана на Топкапъ, която видях по-рано? В такъв случай шансовете да ни сполети съдбата на Алек се умножаваха по сто.
— Бързо да затворим портата! — извиках.
Изабел ми помогна да прихлопнем двете крила зад нас.
Кожата й грееше приказно на жълтеникавата светлина.
— Някой е положил огромен труд, за да потули всичко това — отбелязах аз.
— Въпросът е: защо? — отвърна тя.
Безпокойството ми от охранителя нарастваше. Трябваше да се измъкнем бързо оттук.
Пристъпихме в помещението с размерите на тенис корт. Надявах се да намерим оттатък друга врата.
През колоните забелязах алуминиеви маси. С Изабел изтичахме към тях.
Четирите маси бяха празни. Едната лежеше обърната. Сякаш някой бе почистил мястото.
Зад тях видях нещо на пода, което привлече вниманието ми. Приближих. Беше зодиакален кръгов модел в еднометрова решетка с преплетени обръчи от черен и бял мрамор.
— В древните храмове е имало много кръв за измиване — отбеляза Изабел.
— Страховито е — съгласих се аз.