Сержантът щеше да предаде информацията направо в Отдела за бактериологически оръжия към Министерството на отбраната и щеше да се моли на Бог те да си знаят работата.
Защото, ако групите, от които се страхуваха, бяха създали мутирал чумен щам и го пуснеха на воля, резултатът можеше да бъде опустошителен.
Можеше дори да се смята за обявяване на война…
47
— И преди са ни атакували, скъпа. На 29 декември през 1940 година например. Денят, в който проклетите Луфтвафе пуснаха по нас 100 000 запалителни бомби. Копелетата причиниха втория голям пожар в Лондон.
Сър Дейвид Саймън, депутат и таен кралски съветник, се отпусна в мекия си кожен фотьойл и се втренчи навъсено в нас. Имаше вид на човек, объркан от това накъде е тръгнал светът, макар в действителност да разбираше по-добре от мнозина какво става наистина.
Сервитьор в бяло сако постави кафетата ни върху дългата полирана масичка, край която седяхме. Залата, превърната в депутатски бар през 1845 година, беше с размерите на два тенис корта. Сервитьорите, в къси черни сака с месингови копчета, приличаха на статисти от викторианска оперета, докато сновяха между гнездата от фотьойли и ниски махагонови маси.
Никога не бяха ме канили на питие в депутатския бар в Уестминстър. Най-близкият ми контакт с британския парламент се изчерпваше със зяпането ми към Биг Бен от Парламентарния площад. Ламперия от тъмно дърво се издигаше до средата на стените, а червен тапет с хералдични лилии покриваше всеки сантиметър от останалото.
Но далеч не се чувствах спокоен. Не само заради обстановката. Имахме причина да сме тук.
— Знаете ли, че през Втората световна война за пръв път са използвани по-големи снаряди от онези, с които са разбити стените на Константинопол през 1453 година?
Поклатих глава. Той се обърна към Изабел.
— Трябва да ви кажа, млада госпожице, че Дворецът определено се интересува от това. Един принц с военен опит, за когото може да сте чували…
Млъкна за миг. Лицето му изглеждаше строго, бузите — зачервени, сякаш се готвеше да произнесе някаква заповед.
— Е, аз съм натоварен със задачата да информирам принца за важните въпроси в областта на разузнаването.
Оглежда ни няколко секунди, оставяйки ни време да осъзнаем думите му. Погледът му се премести от мен обратно към Изабел.
— И след всичко, което се случва през последните няколко години, мисля, че е абсолютно прав. Трябва да сме бдителни. — Приключи с огледа си на Изабел.
Тя беше облечена в прилепнал костюм с панталон. Под сакото си носеше дантелен черен сутиен, който се показваше при всяко навеждане напред, като сега.
— Следващите дни са критични, сигурен съм, че го знаете — продължи той. — Предстоят няколко големи събития. — Събра ръце, сплитайки дебелите си пръсти. Светлината се отразяваше от почти плешивата му глава. Останалите островчета черна коса, над двете уши, падаха зализани надолу. Лицето му беше бузесто.
Наведе се към Изабел.
— Моите уважения, скъпа, но вие дори не сте от МИ6. Не ме разбирайте погрешно. Външно министерство е нещо чудесно. Кинг Чарлс Стрийт бълва доклади като превъзбуден ксерокс, но трябва да ви кажа, че очакваме тези новини да пристигат по официалните канали. Вече не се прави така. Не се появяваме лично. — Той размаха ръка във въздуха, сякаш шляпваше муха.
Изабел отвори уста да възрази, но прецени и млъкна.
Той я посочи с пръст.
— Но аз изслушвам хората. Някои ме упрекват, че го правя твърде често. Имайте предвид, млада госпожице, че знам доста за Турция. Това място е на кръстопът. Бил съм там за малко и според мен Ататюрк им посочи правия път, но това беше много отдавна.
Направи пауза. Когато продължи, изглеждаше по-спокоен.
— А сега, мис Шарп, кажете ми за ръкописа, който сте намерили. — Погледна я с очакване.
Изабел му разказа всичко.
Оставих я да се оправя. Той беше нейна връзка. Сведох поглед към ръцете си. И двете бяха одраскани. Имах и синина над дясната китка, И още една на коляното.
Преди да дойдем тук, Изабел ми спомена само, че ще посетим един отзивчив депутат, начело на важни комисии. Бил високопоставена личност, която може да задейства контакти, тясно свързан с мрежата на старите момчета. И по-специално — човек, който можеше да разследва Питър и да го арестува, ако действително се окажеше предател. Изабел смяташе, че трябва да постъпим така, ако искаме да постигнем резултат и да останем дискретни. Повярвах й, знаейки как стоят нещата в Англия, където връзките все още си оставаха ценна валута.