Искаше ми се да навия ръкавите на безупречната бяла риза, която купих в „Херъдс“ на път насам, но не го направих. Моментът не изглеждаше подходящ за добрата стара американска непринуденост. Вместо това се отпуснах назад и опитах да се насладя на лукса от най-дълбокия кожен фотьойл, в който бях сядал някога. Усещах силата, обитаваща залите и коридорите край нас.
Предишната нощ спах десет часа в спешната стая в не особено претъпкания център за задържане в правителствената ВВС база „Нортхолт“, западно от Лондон. Изабел предложи да остана там заради собствената си безопасност. Според нея онзи, който се опита да ме убие, може би наблюдаваше къщата ми във Фулъм.
На другата сутрин се събудих, чудейки се дали не съм пропуснал екшъна при арестуването на Питър…
— Това е абсурдно — укори ме тя, когато дойде да ме вземе в девет сутринта. — Не мога да накарам хората да щракнат белезници на някого заради един дочут разговор. Обвинението в предателство е нещо много сериозно. Трябва да подходя внимателно. Налага се да докладвам какво сме чули на точния човек. Така се правят тези неща.
— Открили ли са нещо в онова подземие под „Света София“? Сигурен съм, че там долу има доказателства.
— Вчера бе щурмувано от турските специални части. Мястото е било празно. Дори масите, които видяхме, са изчезнали. Онези, които работят долу, трябва да са почистили веднага след бягството ни. Убежището, което използваха на остров Бююкада, също се оказа пусто. Следите ни изстиват…
— Все още имаме една — възразих аз.
— Да, така е.
Ето защо се озовахме тук. А аз я придружих, понеже бях свидетел на станалото с Питър.
— Наистина си затънал до шия, нали, старче? — Дейвид Саймън се обърна към мен.
Кимнах.
— Семейна черта, сър.
— Съжалявам за колегата ти. Ужасно е… Обезглавяване… Знаеш ли какво точно е станало?
— Изглежда, любопитството му го е завело на погрешното място.
— А ти се съмняваш в нашия човек Фицджералд, нали така?
Погледна ме изпитателно. За секунда поставих под въпрос онова, което чух със собствените си уши. Може би имаше обяснение. После отново се почувствах сигурен. Питър работеше против нас. Чух го да интригантства. Не може да е знаел, че сме наблизо. Нямаше да отрека този факт.
— Спомням си всяка дума, която излезе от устата му — заявих аз. — Мисля, че трябва да изслушате и Изабел.
— Точно това правя в момента. — Стори ми се раздразнен.
— Ако бяхте там, нямаше да изпитвате никакви съмнения — продължих аз. — Този тип се е забъркал с хората, които убиха колегата ми. Или поне прикрива онова, което знае. Тези типове заплашиха да предизвикат Армагедон в Лондон, сър Дейвид.
— Само Дейвид, моля. Много хора ни заплашват, старче. Ала повечето от тях бълнуват врели-некипели. — Подсмъркна шумно. — Ами ръкописът, който сте намерили? Какво мислите? Фалшификат ли е?
Лицето на Изабел остана безизразно.
— Не — отвърнах. — Странно място да намериш фалшификат.
Погледна ме напрегнато, сякаш се опитваше да прецени нещо за мен.
— Е, страхотна находка, това е сигурно. Поразрових се след обаждането ви тази сутрин, мис Шарп. Един стар приятел от Кеймбридж ме осведоми за някои неща. — Той вдигна очи и замълча, докато група хора минаваха покрай нас към изхода. — Според него се носели слухове, че източният римски император от времето на Мохамед приел исляма. — Събра ръце. — А знаете ли, че един ръкопис, може би този, е подбудил опит за покушение срещу същия император?
Кимнах.
— Смята се, че онзи ръкопис е съдържал писма от римския папа и от Мека — продължи депутатът. — Предполага се, че императорът се е опитвал да посредничи между двете страни. Ако находката ви е автентична и писмата в нея са онези, за които ги мислим, те могат да предизвикат сензация. Така че наистина трябва да пипаме внимателно. Моментът не е подходящ за разбунване на духовете. — Той огледа залата и кимна на група възрастни мъже в омачкани костюми в отсрещния ъгъл.
— Това ли е бил геният, предал Йерусалим на мюсюлманите? — попитах аз.
— Действително, по онова време Йерусалим е бил християнски и еврейски град. Златният век за християните в Йерусалим. Ала всичко свършило, когато мюсюлманите превзели града. Вината паднала върху Ираклий, нашия император посредник. Вашата находка може да отговори на много въпроси. Но трябва да почакаме и да видим какво ще кажат академиците, а не само нашите хора. — Замълча за малко. — Носите ли снимки на находката си?
Досещах се, че иска да узнае дали имаме достъп до съдържанието на ръкописа.