— Успокой се — каза той, като отби колата и паркира.
Тя стискаше очи, защото почваше да губи разсъдък и се притесняваше, че ако ги отвори, ще полудее и ще умре на място.
— Просто ме… остави… — успя да изрече, но дишането й се учести още повече, а сърцето й задумка.
Усети ръката на Кълън на гърба си да я гали нежно, като заговори до ухото й:
— Слушай ме. Всичко е наред — успокои я. — Наведи се напред и докосни колене с главата си.
— Не мога да дишам! — извика тя, паникьосвайки се. Чувстваше се така сякаш щеше да умре. Да не получаваше алергична реакция от нещо, което беше яла на обяд?
— Можеш да дишаш, просто си превъзбудена — каза той. Гласът му беше спокоен без капка притеснение.
Тя се приведе напред както й бе казал той, притискайки чантата към гърдите си, докато челото й се опря в коленете. Междувременно Кълън я галеше по гърба и й говореше окуражително.
— Дишай бавно и изпълнявай инструкциите ми. Ще броя до три. Ще си поемеш въздух, докато броя. След което ще го задържиш за секунда и ще издишаш на три. Готова ли си? — попита.
Тя кимна, опитвайки се да не откача. Имаше чувството, че въздухът, който издишваше, минаваше през сламка. Беше подобно на това да си под вода и някой да не ти позволява да си поемеш въздух на повърхността и някак си трябваше да запазиш спокойствие.
Също така фактът, че Кълън не беше изплашен и че я успокояваше с думите си също помогна. В крайна сметка беше лекар и ако нещо не беше наред, щеше да знае, нали?
Кълън преброи бавно до три и Айви си пое въздух звучно. След което й каза да издиша, докато преброяваше обратно от три до едно. Започна да брои, както й беше казал, позволявайки въздухът да излезе бавно през устата й.
Тялото й потръпна.
— Сега отново — каза той. — Всичко ще бъде наред. Обещавам.
— Добре — прошепна.
Направиха го още няколко пъти и Айви бавно започна да идва на себе си. Ръцете й бяха леко изтръпнали, но по-голямата част от паниката й се беше уталожила.
Даде си още минута-две, за да се убеди, че не си въобразяваше, а наистина се чувстваше по-добре. Най-накрая се изправи отново и го погледна.
— Превъртях — каза му.
Той й се усмихна бавно и облекчено.
— Получи криза.
— Никога досега не ми се е случвало подобно нещо.
— Не е нищо сериозно — увери я той. — Нямаш никакво физическо заболяване.
— Просто съм кълбо от нерви, така ли?
Погледът му се напрегна.
— Страхуваш се да се отпуснеш — каза й. — Страхуваш се да не изгубиш контрол.
— Сигурен ли си, че все още говорим за мен? — попита.
Той стисна зъби и тя видя как слепоочието му потрепва.
— Определено говорим за теб. — Ноздрите му се разшириха. — Не съм забравил за неподчинението ти, нито факта, че прие визитката на Ксавие Монроуз.
Айви въздъхна.
— Не знам какво очакваш от мен. Бях готова да ти се отдам тази сутрин, но ти не ме поиска. Но също така не искаш и никой друг да ме има.
— Сложно е — каза Кълън. — Не съм добър за теб. Това е единственото, което ми е ясно.
— И защо? Защо си толкова лош за мен?
Той се усмихна.
— Все едно да попиташ защо е лошо да пуснеш скорпион в клетката на някое малко пухкаво зайче.
— Толкова си убеден, че съм това малко сладко същество. Откъде си сигурен, че наистина съм такава? Може да съм някоя уличница, кучка, която се преструва на невинна.
— Само ако беше толкова просто — каза й тъжно. — И двамата сме наясно, че не се преструваш на някоя, която не си.
— Но също така не съм и толкова крехка, за колкото ме мислиш.
— Не съм казал, че си крехка — отвърна Кълън. — Мисля, че си изключително неповторима, Айви. Като безценно произведение на изкуството — нещо, което трябва да бъде ценено, уважавано и обсипвано с грижи. Не захвърлено, използвано, скрито в тъмнината и третирано ужасно.
Начинът, по който я гледаше, изражението на лицето му, докато й казваше всичко това — отново я оставяха без дъх, но този път в добрия смисъл. Усещаше, че наистина го мислеше, наистина се интересуваше за нея толкова много, че се притесняваше повече за нейното благополучие, отколкото за собственото си удовлетворение.
— Изпращаш ми доста смесени сигнали — каза Айви, след като се беше загледал многозначително в очите й.
— Това смесен сигнал ли е? — попита той, като се наведе напред, постави длан на врата й и притисна устата си нежно към нейната.
Устните му бяха меки, топли и изключително страстни. Целувката не беше продължителна, но когато се отдръпна от нея и се намести обратно в шофьорското място, Айви беше загубила дар слово.