Кълън се усмихна порочно и подкара колата бързо към трафика.
Пристигнаха в апартамента на Кълън и той паркира почти пред входната врата.
Айви не беше говорила много през остатъка от пътуването. В съзнанието й препускаха мисли, страхове, вълнение и копнеж.
Целувката му отново беше събудила всичко в нея и тя осъзна, че все още беше силно привлечена от него както към никой друг мъж досега.
Не беше предполагала даже, че такова влечение съществуваше извън филмите. И ето, беше тук, изпитвайки го, изживявайки го толкова ясно, както нищо друго досега.
Искаше да го попита защо. Защо беше толкова студен и резервиран в един момент, толкова критично настроен и дори жесток, докато в следващия се отнасяше грижовно към нея, почти с родителско състрадание?
Знаеше, че Кълън Шарп нямаше да й отговори. Изборът й беше повече от ясен. Или напускаше работата си във „Биометрикс Фарма“, спираше да се вижда и да общува с Кълън, или приемаше факта, че бе неспособна да му устои, щом я поискаше.
Кълън заобиколи до вратата й и я отвори.
— Хайде, Айви — каза, гледайки я с жадното изражение, с което бе започнала да свиква. Студените му очи не премигваха, замръзнали и някак си в същото време горящи със силата на хиляди слънца.
Айви бе наясно, че сега бяха само двамата в дома му, в негови води, с нищо, което да му попречи да я плени напълно.
Зърната й се втвърдиха и усети как срамните й части откликнаха с пулсиращо вълнение.
Кълън погали бузата й с опакото на ръката си и я целуна нежно още веднъж.
— Как може да си толкова внимателен и нежен като сега, а след това да се промениш изведнъж и да станеш толкова лош? — попита с тих глас.
— Нищо, което правя, не е замислено като лошо — отвърна Кълън. — Но съм човек с много качества, които са извън способността ми да бъдат контролирани.
— Не разбирам — каза тя, наблюдавайки го внимателно.
— Означава, че има определени неща, които трябва да направя — каза й той. — Означава, че всичко, което съм ти казал досега, е истина.
— Все още искаш… да ме научиш? Да ме дисциплинираш?
Той кимна.
— Това не може да се промени.
— Но защо? Защо не можем да сме просто… така? Както сме сега? Нежни?
Кълън извърна глава.
— Не искай от мен да се променя. Не мога да го направя, дори и за теб, Айви.
— Откъде можеш да знаеш.
— Знам — настоя той, без да я поглежда. Най-накрая се обърна към нея и каза: — Точно затова се опитах с всички сили да прекратя това, което започна между нас.
Айви не знаеше какво да каже. Чувстваше се изключително поласкана от мисълта, че този властен мъж не можеше да й устои.
Но беше толкова изплашена. Очите му бяха зареяни и лишени от всякаква емоция, като замръзнал зимен пейзаж, който беше безлюден от стотици хиляди години.
— Опитвам се да разбера — изрече тя. — Искам да те разбера.
Той се приближи по-близо, а ноздрите му се разшириха.
— Няма нищо за разбиране. Има единствено подчинение.
Ръцете му хванаха китките и стиснаха. Тя ахна, след което устата му беше върху нейната и засмукваше долната й устна. Целувката му беше най-чувственото нещо, за което можеше да се сети.
Тялото му се притисна в нейното и тя усети твърдите му гърди, бицепсите му, бедрата му и, разбира се, възбудения му пенис, който се опря между краката й.
— Кълън — промърмори измежду целувките.
Той я бутна към дивана, след което я хвърли на него. Беше толкова объркана, толкова раздвоена.
— Свали си панталона — нареди, заставайки над нея. — Свали го, застани на колене върху дивана и вирни дупето си нагоре — каза той, дишайки тежко.
Тя преглътна. Искаше ли да направи това? Искаше ли наистина да играе мръсните му извратени игрички?
И тогава разбра истината. Наистина искаше.
И то много.
Айви разкопча панталона си и коленичи върху дивана с навирено нагоре дупе. Бавно свали панталона си надолу по бедрата. Все още беше по бельо, но носеше малки черни прашки, които почти не покриваха нищо.
Сякаш беше знаела, че това можеше да се случи. Сякаш го бе искала през цялото време.
— Така ли? — попита.
— Обръщай се към мен със „сър“ или „господин Шарп“ — напомни й.
— Така ли, сър?