— Виж само това сочно дупе — изръмжа той, заставайки зад нея. — Наистина ли си мислиш, че ще позволя на Ксавие Монроуз дори й след милион години да се докосне до това съвършенство?
— Не, сър.
— Че ще позволя на някой мъж да докосне която и да е част от тялото ти? — попита.
— Не, сър, не мисля, че ще позволите на друг да ме докосва.
Гласът му потрепери леко, когато заговори със задъхан и развълнуван тон.
— И все пак имаше смелостта да говориш с моя конкурент — да флиртуваш с него пред очите ми.
— Аз… направих грешка…
Ръката му се залепи за дупето й толкова силно, че прекъсна изречението й. Тя изпъшка тихо.
— Направи една много голяма и лоша грешка. Противопостави ми се отново и отново. Беше груба, безочлива, оскърбителна и незряла — каза й. — Съгласна си, че това подлежи на наказание, нали?
— Да, господин Шарп.
Пляс. Пляс. Пляс.
Дланта му жулеше дупето й отново и отново и тя усети как в ъгълчето на очите й се заформят сълзи. Също така усети женствеността си по-влажна отвсякога и беше развълнувана, не ужасена от това, което й правеше.
Ако не друго, в този момент се чувстваше по-близка до Кълън от когато и да е, свързана с него по необясним начин.
— Сега ще сваля тези малки шибани прашки и ще открия голия ти задник — каза той, и тя можеше да разбере колко беше развълнуван само по гласа му.
Силните му ръце дръпнаха прашките й надолу и сега беше напълно гола, а влажната й женственост беше на показ, подканвайки пръстите му, които бавно погалиха срамните й части.
Тя простена.
— Спри — скара й се. — Смяташе ли да отдадеш това малко сладко котенце на Ксавие Монроуз?
— Разбира се, че не — отговори инстинктивно.
Зашлеви дупето й и тя изскимтя.
— Кълън! — извика шокирана.
— Спомни си какво казах за обноските — каза той.
— Сър, това заболя.
Последва дълга пауза.
— Трябва да бъдеш наказана.
— Мислех, че не искате никога да се отнасяте зле с мен, сър.
— Искам да те направя моя изцяло. Искам да плъзна пениса си в девственото ти котенце и да те чукам, докато свършиш — каза й.
Тя изхълца, когато чу думите му.
— И аз го искам, господин Шарп — прошепна тя.
— Но първо трябва да те накажа, задето ме разочарова. Трябва да поемеш отговорност за всяка грешка, която допусна. Всяка неправилна стъпка, всеки път, в който ми се противопостави, ще се постарая да си ги спомниш.
— Да, господин Шарп. — Потеше се и беше страшно възбудена. Дупето я болеше и пареше, тъй като няколко от плясканията бяха минали границата на приятното. Но знаеше, че не иска да спира.
Не сега, никога.
— Ще те напляскам силно още пет пъти. Тези пет пъти ще са достатъчни да те накажат за провиненията. Ясно ли е?
— Да, сър.
— Приемаш ли наказанието си?
Тя кимна, затвори очи и се замоли да го направи бързо.
Дланта му се залепи за дясната й буза. Тя стисна зъби, а лицето й се зарови във възглавничката на дивана.
— Това беше едно — обяви Кълън.
— Да, сър.
Пляс.
Тя сдържа стона си, когато този път лявата й буза пламна.
— Две.
— Да, сър. Заслужавам го, сър.
Можеше да чуе как дъхът му се учестява и предположи, че се възбуждаше от гласното й подчинение.
Дланта му се стовари отново върху дупето й, но този път се задържа по-дълго, впивайки пръстите си в кожата й.
— Това беше три, Айви.
— Да, сър. Трябваше да ме подсетите.
Той я плесна отново.
— Четири.
— Благодаря ви, сър.
Последното беше най-болезнено и я избута напред във възглавниците, но някак си беше и най-приятното, когато усети по бедрата й да се стичат топли сокове.
— Пет! — каза.
— Благодаря ви, че ме наказахте, сър, и че не се отказахте от мен.
Последва доста дълга пауза. Тя стоеше, без да помръдне. Зърната й бяха втвърдени и чувствителни.
Сега пръстите му се плъзгаха около отвора й отново, този път по-нежно. Тя се пристисна към ръката му, тъй като движенията му върху интимните й части бяха толкова възбуждащи, че едвам се сдържаше.
— Това е много хубаво, сър.
— Трябва да те чукам — каза й. — Просто трябва да те имам цялата.
— И аз го искам, сър.
— Остани така — нареди й.
— Да, сър.
Чу как си разкопча ципа и как панталоните му паднаха на земята.