— Не ме поглеждай — каза й. — Главата ти да е напред, а погледът ти насочен в дивана.
Усети как дебелият връх на пениса му се притисна към нея. Ръцете му сграбчиха бедрата й, пръстите му стиснаха меката й кожа и той се тласна силно.
Имаше леко съпротивление, но след като се отвори за него, го почувства по най-сладкия начин дълбоко в себе си.
Чукаше ме. Кълън Шарп в действителност ме чукаше в момента.
Беше повече от прекрасно, въпреки леката болка и натиска, които усещах.
Беше мръсно. Беше грешно. Беше лудо и неразумно и може би най-глупавото нещо, което някога беше правила. Но в същото време Айви никога не се чувствала по-желана, по-обладана, по-притежавана по всички най-прекрасни начини.
Пенисът му се притисна навътре, а тя се разля около него, докато Кълън се движеше зад нея. Усещаше как бедрата му се притискаха по-близо и по-близо до нейните и тя се опита да се изтласка назад към него.
— Сега съм много навътре — каза й Кълън. — Толкова си влажна. Никога не съм усещал нещо толкова тясно, толкова хубаво. — Бедрата му изглежда трепереха, докато се притискаше по-близо.
— Божичко — изпъшка тя. — Мисля… мисля, че… ще свърша.
— Не още — прошепна той, — ще свършиш, когато ти кажа.
Той се изплъзна бавно, след което рязко се заби обратно в нея. Движенията му ставаха все по-плавни.
Айви се усмихна, когато го усети, сладостта му, която беше толкова хубава… толкова приятна вътре в нея.
Беше кълбо от нерви, която бе стимулирано до краен предел.
Щеше да стигне до оргазъм, и въпросът беше колко дълго още щеше да се сдържи.
„Трябва ли да направя нещо, за да му е по-хубаво, зачуди се. Как да разбера дали се справям добре?“
Звучеше развълнуван, но искаше да се убеди, че се наслаждава на секса толкова, колкото и тя самата.
Пенисът му се плъзгаше в нея, след което бавно излизаше и така отново и отново. С всяко следващо движение се възбуждаше все повече и повече. Започна да тласка бедрата си силно и долната част на корема му се удряше в дупето й, докато я чукаше на задна.
Пусна бедрата й и постави ръцете си в долната част на кръста й.
Чукаше я, чукаше я толкова хубаво. Отново усети сълзи в очите си, но този път бяха от чисто удоволствие и захапа долната си устна.
— Свършвам… не мога да се спра… — простена. И тогава вълната я заля, толкова силно, че извика. Беше отворила уста и стенеше високо, напълно излязла от контрол.
Кълън изглежда остана стъписан от страстта й, но усети как откликва, заравяйки се дълбоко в нея, докато свършваше и стенеше, сякаш и самият той беше завладян от емоцията.
— Толкова си тясна — ахна, след което се изля в нея.
Продължи да се движи, докато тя проплакваше отново и отново.
Когато приключи, излезе от нея и тя се изправи на дивана със зачервено лице и объркана започна да вдига панталоните си, когато го видя, че прави същото.
Изглеждаше същинска бъркотия с разрошената си коса и обляното си от пот чело.
— Беше… беше ли… — Не беше сигурна какво да каже. Чудеше се дали бе това, което бе очаквал.
Кълън изглеждаше объркан.
— Не знам какво беше — отвърна, изглеждайки също толкова стъписан по начин, който беше еднакво мил и плашещ.
Не беше присъщо за него да се стъписва дори и за момент.
— Имаш ли нужда от нещо? — попита. — Вероятно вода?
Тя се усмихна.
— Добре съм.
— Хубаво — отвърна, като кимна, стегна колана си, обърна се и тръгна към банята. — Идвам след минутка — каза и се скри от погледа й.
Айви стоеше там и мислеше за превъзходния секс, който беше правила току-що.
„Божичко, беше адски секси. Същинско животно, а? И мисля, че и на него му хареса. Но, не свърши ли вътре в мен?“
Не си позволи да мисли много задълбочено за това колко далеч бяха стигнали. Объркваше се, когато започнеше да размишлява над това.
Защото Айви беше сигурна, че самият Кълън — Господин Контрол — не беше възнамерявал нещата да се развият така.
Когато се върна, Айви се беше изправила и се беше съвзела. И все пак, сега се чувстваше объркана и някак нервна.
Кълън й се усмихна, сякаш за да я успокои. Но очите му отново бяха станали далечни. Хладното му, резервирано изражение и контрола му се бяха върнали на мястото си.
— Да те закарам ли до вас? — попита.
— Ще… ще взема такси.
— Глупости — каза Кълън, като поклати глава, — не искам даже да чувам подобно нещо.