Интересува се от теб по друг начин.
Но Айви нямаше да се върже. Каквото и да правеше Кълън Шарп, тя беше приключила с това да му обръща внимание. Щеше да отиде до скапания ресторант само защото й беше шеф и не искаше да бъде уволнена.
Това беше. Между тях нямаше да се случи нищо друго, без значение какво предполагаше самият Кълън.
Хвана такси до близкия ресторант, тъй като не искаше да влезе последна и да се посрами.
Таксито спря точно пред „Обсерваторията“ и тя слезе, бързайки напред, докато проверяваше часа на телефона си и видя, че до началото на официалния обяд оставаха няколко минути.
Не се огледа, когато тръгна да пресича улицата. Изведнъж дочу клаксон на кола, който я накара да се дръпне назад на пътя на друго такси, което също й изсвири.
— Трябва да внимаваш — каза един мъж от тротоара. — Това за малко да се превърне в още една ужасна нюйоркска история.
Айви погледна към него, когато стигна безопасно до бордюра.
— И без това винаги съм знаела, че с моя късмет рано или късно ще свърша като пример в някоя статистика.
— Толкова ли е зле, а? — попита мъжът, смеейки се. Пушеше цигара и беше облечен в раиран костюм със златиста вратовръзка.
— Много — потвърди тя.
— Красиво момиче като теб не трябва да се мисли за част от статистиката — продължи той.
Всъщност беше доста привлекателен, въпреки че нямаше непосредствения сексапил, който Кълън Шарп притежаваше. Непознатият имаше открито, кръгло лице, къса руса коса и зелени очи. Беше здрав, но определено не бе от ранга на Кълън.
„И сега какво, ще сравняваш всеки мъж с Кълън ли?“
Тя се смъмри и се почувства раздразнена на себе си от начина, по който манията й по изпълнителния директор нямаше граници.
— Благодаря, много мило от ваша страна — отвърна на непознатия.
Той запрати фаса си към канавката и издуха дима от устата си встрани от нея, докато й подаваше ръката си.
— Ксавие Монроуз — каза.
— Айви Спелман — отвърна тя, чувствайки се така, сякаш трябваше да се поклони или нещо от сорта. Вместо това му подаде ръката си.
Той се усмихна и леко приведе глава. Зелените му очи бяха весели, сякаш гледаше на света като на една голяма шега.
— Айви — каза той, кимайки. — Имаш среща с приятеля си за обяд ли?
Усети как бузите й почервеняват.
— Тук съм за… едно събитие — довърши. — Всъщност закъснявам, така че колкото и да ми е приятно да си говорим…
— Колко жалко — каза Ксавие, докато наблюдаваше как ръката й се изплъзва от дланта му. — Чувствам се така, сякаш едва сега започвам с теб.
Айви сведе поглед и усети как бузите й пламнаха. Мъжът определено беше уверен и знаеше как да борави с думите.
— Започваш какво по-точно? — дочу се гласът на Кълън Шарп на няколко крачки от тях.
Тя замръзна на място, чувствайки абсурдна вина, въпреки че не бе направила нищо нередно.
Ксавие погледна към Кълън и се усмихна.
— Нямах представа, че двамата се познавате — каза, а усмивката му се разшири.
Кълън продължаваше да върви към тях. Когато стигна до Айви, постави ръка ниско на кръста й, сякаш я обявяваше за своя по някакъв странен начин.
— Тя работи за мен. И закъснява… — отвърна Кълън, а студенината надделя над разочарованието в гласа му.
— Като те познавам, Кълън, сигурно закъснява с десет секунди. — Ксавие премести развеселения си поглед върху нея и на Айви й се прииска да му се усмихне в отговор.
— Изпуши още една цигара — каза Кълън. — Най-добър си в издишането на дим.
— Някои хора издишат дим, а други са просто въздух под налягане — контрира с лекота русият мъж. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще избухне в смях.
През това време Кълън притискаше дланта си силно към гърба на Айви.
Тя прехапа устни, за да не се засмее заедно с него, когато Кълън погледна към нея, за да види изражението й, преди да върне погледа си обратно върху Ксавие.
— Наистина ми се иска да стоя тук цял ден и да слушам изумително задълбочените ти размисли над човешката природа, но имам официален обяд, на който трябва да присъствам — изрече той.
— А аз имам обяд, който чака да бъде изяден — отвърна Ксавие. — Но за разлика от теб, придружителката ми е приятелка, а не някоя, на която плащам, за да прекарва времето си с мен.
— Трудно ми е да повярвам, че някой би седнал да се храни заедно с теб от чисто удоволствие — каза Кълън.