— Ще останеш изненадан — възкликна Ксавие, докато продължаваше да гледа към Айви.
— И още как — отвърна Кълън, насочвайки Айви към „Обсерваторията“ и далеч от Ксавие Монроуз.
Прекосиха тротоара, а портиерът им кимна насреща и отвори вратата. Щом влязоха в ресторанта, Айви се отдръпна от него и ръката му се плъзна по долната част на гърба й.
Обърна се към нея.
— Трябва да поговорим — каза, като едва движеше челюстта си. Погледът му бе пронизващ.
— Закъсняваме — отвърна тя.
— Обядът няма да започне без мен. — Той скръсти ръце. — Не ми харесва това, което видях отвън.
— А аз нямам време за излишни разговори. — Тя тръгна надолу по дългия, богато украсен коридор, накъдето предполагаше е пътят към официалния обяд. Там някъде се чуваше говор и тракане на чаши, чинии и прибори.
— Айви — провикна се той, а гласът му беше толкова заповеднически, че тя се закова на място.
— Какво? — попита тя, отказвайки да го погледне. Беше като вампир — ако срещнеше погледа му, не беше сигурна дали щеше да му устои.
— Искам да ми обещаеш, че ще стои далеч от Ксавие Монроуз.
— Та аз даже не го познавам.
— Но той ти е хвърлил око. Интересува се от всичко, от което се интересувам и аз.
— Кълън, не ми се иска да го казвам, но не всичко се върти около теб — най-накрая се обърна и срещна погледа му. — Той ме заговори много преди да се появиш.
Изражението му стана още по-строго.
— Не го познаваш, Айви, за разлика от мен. И се опитвам да те предупредя…
— Мога да се грижа за себе си. Голямо момиче съм… въпреки това, което си мислиш. — Тя извърна бързо глава, преметна косата си назад и отново тръгна да се отдалечава от него.
— Не си тръгвай така от мен — изръмжа той.
— Не го гледай като на тръгване от теб — каза Айви през рамо. — А като тръгване към официалния обяд, за който точно преди няколко минути заяви, че е изключително важен за теб. — Не можеше да не се ухили на собствените си думи, докато вървеше надолу по коридора.
Представяше си как Кълън стоеше на място, напълно шокиран.
Самият обяд беше сравнително безболезнен. Лукас най-учтиво й бе запазил място до себе си, в случай че дойдеше, а храната наистина беше хубава. Може би малко по-изискана за вкуса й, но все пак страхотна.
Имаше почти стотина души в огромната частна зала с маси с ленени покривки, диджей, който пускаше приятна музика, и костюмирани сервитьори и сервитьорки, които се движеха от маса на маса, взимайки поръчки и сервирайки храна и напитки.
Кълън беше говорил в началото, заставайки в центъра на стаята с микрофон, пускайки няколко шеги, преди да каже на всички колко е развълнуван да ги покани в „Обсерваторията“, за да отпразнуват тежката работа и да покаже признателността си към екипа, което значеше всички, които работеха с него всекидневно.
Айви забеляза, че Кълън често поглеждаше към нея, докато говореше по микрофона, до такава степен, че я накара да се чувства неудобно.
Други хора в залата започнаха да й хвърлят погледи, сякаш улавяйки какво привличаше вниманието му.
Но все пак можеше и да си въобразява.
Преди да поднесат десерта Айви се извини и излезе от частната зала, за да отиде до тоалетната.
Докато вървеше по коридора, подмина главната трапезария и видя Ксавие Монроуз да обядва с една прелестна, чернокоса жена, облечена в къса рокля.
Той вдигна поглед и успя да я забележи как минава по коридора, след което повдигна вежди в почуда, каза нещо на жената и изправяйки се, постави салфетката си на масата.
Айви продължаваше да върви, като не знаеше какво щеше да се случи, или какво искаше да се случи, когато Ксавие излезе от трапезарията и извика името й.
Тя забави крачка и се обърна да го погледне.
— Мисля, че е много грубо да зарежеш обяда си с това прекрасно момиче, само за да говориш с мен. Ако бях на нейно място, никак нямаше да ми хареса.
— Ако ти беше на масата с мен, никога нямаше да стана от стола си — отвърна той, а зелените му очи заблестяха с дяволита привлекателност.
— Много си бърз — каза Айви — Твърде бърз.
— Никога досега не са се оплаквали от подобно нещо — измърка той.
Айви усети как бузите й отново почервеняват.
— Аз… аз… страхувам се, че скоро трябва да се връщам на обяда.
— Защото онова глупаво копеле Шарп ще се разреве, че си го оставила твърде дълго сам ли? — закикоти се Ксавие.