Пръстите й се раздвижиха по клавиатурата, докато отново и отново изживяваше мислено случилото се тази сутрин.
Допирът на ръката му по голото й тяло, пръстът му, плъзгащ се сладостно между краката й…
Дори сега се развълнува отново, въпреки че се опитваше да се концентрира и да не мисли за него.
„Дявол да го вземе. Мразя го. Това, което ми причини, бе грешно.“
Тя си пое дълбоко въздух и се съсредоточи.
„Върши си работата и престани да мислиш за Кълън. Когато работният ден приключи, ще се обадиш на Ксавие Монроуз.“
Той беше дружелюбен, забавен и се държеше освободено. Беше много по-добър избор, тъй като се раздаваше, без да иска подчинение в замяна.
Това беше сигурно.
Изведнъж на монитора й изскочи прозорчето за чат. Вътрешната система на „Биометрикс Фарма“ за общуване беше нещо, за което бе разбрала от Лукас, който й беше пратил едно-две съобщения.
Нито един от стажантите не й беше писал, въпреки че Айви имаше чувството, че комуникират постоянно помежду си. Явно просто не я харесваха достатъчно и не й вярваха, за да я включат в подобни занимания.
Но сега малкото екранче се показа на монитора й, съобщавайки, че някой й беше пратил съобщение. Когато видя името вътре, Айви усети как й се завива свят и дъхът й спира.
Кълън Шарп: Казах ти да стоиш далеч от него.
Това беше всичко. Тя изчака за продължение, но след минута осъзна, че такова нямаше да има.
Тревогата й се превърна в раздразнение. Пръстите й се раздвижиха по клавиатурата, докато му пишеше отговор.
Айви Спелман: Той е мил. А и това не е твоя работа.
Последва дълга пауза и Айви се усмихна, представяйки си как Кълън четеше и главата му направо експлодираше от предизвикателството.
Кълън Шарп: Направих те моя работа. И не е мил.
Тя се намръщи, коремът й се сви, а по тялото й премина трепет. Пръстите й защракаха отново по клавиатурата.
Айви Спелман: И ти също не си мил. За кого се мислиш, че да ми казваш какво или с кого мога да разговарям?
Сега отговорите пристигаха по-бързо като залпове. Прииждаха все повече и повече, че едва успяваше да ги прочете.
Кълън Шарп: Аз съм този, който ръководи нещата.
Айви Спелман: Но на работа. Не и извън нея.
Кълън Шарп: Навсякъде. И някой трябва да те пази.
Айви Спелман: Наричаш действията си „пазене“? Не ме разсмивай…
Кълън Шарп: Ксавие Монроуз е долна отрепка. Нямаш си представа в какво се забъркваш. Също така непокорството ти започна да ми омръзва.
Айви Спелман: Тогава спри да се опитваш да ме контролираш и няма да ти се налага да се справяш с „досадното ми поведение“ повече. Чисто и просто.
Кълън Шарп: Държиш се детински. Но разбирам, че си объркана.
Айви Спелман: Не съм объркана. Раздразнена съм. Ти си абсолютно откачен и искаш да побъркаш и мен. Няма да ти позволя да го направиш.
Кълън Шарп: Сложен мъж съм. Няма да ти причиня това… но също така не мога да позволя да бъдеш наранена от някой друг.
Айви Спелман: Забравих да добавя и параноичен към листа с очарователните ти качества.
Кълън Шарп: Само ако беше това. Загрижеността ми за теб е напълно основателна. Ти си изключително специална и единствена по рода си. Има хора на този свят, които ще те изстискат до капка.
Айви Спелман: Звучи ми познато…
Кълън Шарп: Знам, че те нараних. Повярвай ми, това беше последното нещо, което исках да направя.
Айви Спелман: Няма да се хвана този път. Сега, моля те, остави ме да си върша работата, за да не пресроча задълженията си и да ме уволнят.
Тя зачака неизбежния му отговор, но такъв не последва. И въпреки че искаше да изпита чувство на гордост, задето беше отстояла позицията си и бе казала на Кълън да върви по дяволите, Айви не можеше да се откъсне от чувството, че бе отишла твърде далеч.
„Може би всъщност не искаш да те остави на мира.“
Затвори прозорчето със съобщения и стисна очи. Дори тогава видя Кълън Шарп в най-тъмната част на съзнанието си.
Слава богу работният ден беше приключил и Айви напускаше офиса за деня. Лукас я настигна, докато вървеше до спирката.
— И на теб ли ти писна да четеш едни и същи доклади като мен? — попита, докато застана до нея.